— Как не те е срам! Безочлива си! Посягаш на апартамента ми! — изригна Драгомир Балкански срещу съпругата си, гласът му кънтеше из стаята.
— Как да посегна на нещо, което реално още не е изцяло твое? И дори да беше — защо да не мога? Жилището е купено с ипотека, а вноските ги покриваме и двамата поравно. Следователно имам право на мнение и претенции! — отвърна твърдо Ралица Кирилова.
Ралица и Драгомир Балкански бяха заедно от две години, като през последната една деляха общ покрив. Живееха в двустайното жилище на Ралица, придобито преди връзката им, заедно с дъщеря ѝ — Цветелина Маркова.
На втората годишнина от запознанството им Драгомир ѝ предложи брак. Ралица прие без колебание — щастието ѝ беше безгранично. Решиха да вдигнат сватба след още шест месеца, през лятото.
Няколко месеца преди церемонията Драгомир съобщи новината си:
— Ралица, взех решение да купя апартамент на ипотека. Харесах тристаен в нова сграда — с просторна дневна, спалня за нас двамата и отделна стая за Цветелина.
— Звучи добре, няма спор — отвърна тя сдържано. — Но защо да се набутваме в дългове? Нима тук ни е зле? Имаме си дом.
— Ипотеката не е страшна, това са „умни“ задължения — настояваше Драгомир. — При сегашната инфлация дори е изгодно.
— Възможно е, но вноската за тристаен няма да е малка — възрази Ралица. — Сигурен ли си, че ще се справим? И пак не разбирам защо толкова държиш, след като вече имаме жилище.
— Не мога след сватбата да живея в твоя апартамент — отсече той. — Мъжът трябва да заведе жена си в собствения си дом.
— Добре — въздъхна тя. — Щом си решил, няма да споря. Нали ти ще си стопанинът.
Около три седмици по-късно Драгомир Балкански подписа договор за ипотека и закупи тристаен апартамент в нова кооперация. Жилището беше с довършителни работи от строителя, но без никакво обзавеждане. Така разходите по мебелирането се оказаха сериозни и в по-голямата си част бяха покрити от спестяванията на Ралица — Драгомир се оказа изненадващо убедителен, когато ставаше дума да поиска помощ.
Едва се бяха нанесли в новия, вече напълно обзаведен апартамент, когато той повдигна нов въпрос:
— Любима, разорих се покрай покупката. Можеш ли да ми помогнеш и с ипотеката?
— И аз изхарчих доста с преместването — призна Ралица. — Но ще помогна. Колко ти е нужно?
— Нека делим всяка месечна вноска поравно — предложи Драгомир. — Ще можеш ли?
След кратко колебание тя кимна:
— Да, ще се справя.
След сключването на брака между Ралица Кирилова и Драгомир Балкански изминаха повече от две години. През цялото това време тя неизменно поемаше половината от ипотечните вноски, а всички останали разходи за дома — сметки, храна и бит — се заплащаха на равни части. Личните покупки също бяха разделени, като всеки от двамата поемаше собствените си нужди, макар на практика това правило да се прилагаше доста по-различно в ежедневието им.
