Мисълта продължаваше да кънти в главата ми, макар вече да бях изправена на крака: а ако пак се измъкне, както винаги?
— Съдът разглежда делото за подялба на съвместно придобито имущество между съпрузите Маришки — обяви съдията, без да вдига поглед от папките, които подреждаше пред себе си. — Ищец: Росица Емилова. Ответник: Боян Маришки.
Погледът ми неволно се плъзна към Боян. За мое собствено учудване, вътре в мен не се надигна нищо. Нито болка, нито гняв, нито спомен за някогашната близост. Абсолютна празнота. Все едно срещу мен не стоеше човекът, с когото бях споделила петнайсет години живот, а бездушна фигура, оставена на пейка в съдебната зала.
— Моля страните да изложат становищата си — каза съдията с равен тон.
Людмил Балкански се изправи бавно и уверено, сякаш всяко негово движение беше предварително премерено.
— Ваша чест, предмет на настоящото производство е апартамент, закупен от съпрузите през 2009 година. Моята доверителка претендира изключително право върху имота, тъй като по-голямата част от средствата за покупката са предоставени от нейната майка.
Адвокатът на Боян направи гримаса, сякаш току-що беше усетил остра болка.
— Възразявам, Ваша чест. Имотът е придобит по време на брака и представлява семейна собственост. Парите от тъщата са били дарение за младото семейство. Липсват каквито и да било доказателства за заем.
Сърцето ми подскочи. Точно този момент очаквах. Балкански без бързане отвори тъмната си папка и извади лист, поставен в прозрачен джоб.
— Представям на съда документ, удостоверяващ, че сумата за покупката е предоставена от майката на моята клиентка — Тодорка Каменар — под формата на заем, а не като дарение.
Документът премина в ръцете на съдията, а аз улових как Боян се напрегна. Спомних си деня, в който майка ми настоя да подпишем разписка. „За всеки случай“, беше казала тя. Тогава ми се стори излишно, дори се усмихнах снизходително. Днес тази нейна предпазливост тежеше повече от всяка дума.
— В разписката изрично е посочено, че сумата от един милион и двеста хиляди лева се предоставя за временно ползване с ангажимент за връщане — продължи Балкански. — Документът носи подписа на Боян Маришки, чиято автентичност е потвърдена чрез експертиза.
Лицето на Боян загуби цвят. Той се наведе към адвоката си и зашепна трескаво.
— Това е фалшификат! — изригна внезапно, скачайки на крака. — Росица го е измислила!
— Седнете, господин Маришки — прекъсна го строго съдията. — Ще говорите, когато получите думата.
Той се стовари обратно на мястото си, мърморейки нещо неразбираемо. Аз обаче усещах необичайно спокойствие, сякаш наблюдавах чужда съдба отстрани.
— Отричате ли, че подписът под документа е ваш? — попита съдията, изучавайки листа.
— Аз… не си спомням да съм подписвал такова нещо — измъкна се Боян.
— Разполагаме със заключение от съдебно-графологична експертиза — намеси се Балкански. — Подписът напълно съвпада с образците на ответника.
— Това бяха подарени пари! — отново избухна Боян. — Какво, зетят няма право да приеме помощ от тъщата си?
Съдията прелисти материалите и с хладна категоричност отвърна:
— В документа ясно е посочено, че сумата подлежи на връщане.
Погледнах Боян и за първи път видях в очите му не самоувереност, а объркан страх. Някога това щеше да ме разклати. Сега просто наблюдавах как самодоволството му се разпада.
— Има и още едно обстоятелство, Ваша чест — добави Балкански. — От приложените банкови извлечения е видно, че в продължение на осем от петнайсет години именно Росица Емилова е извършвала месечните ипотечни плащания със свои средства.
Съдията прие новите документи и ги прегледа набързо.
— Господин Маришки, желаете ли да се запознаете с тях?
Той кимна безмълвно. По изражението му беше ясно — вече знаеше накъде вървят нещата. Адвокатът му също го осъзнаваше, почуквайки нервно с писалка по масата.
— Ваша чест — заговори защитникът на Боян, — дори да се приеме, че е налице заем, имотът е придобит в брака и остава съпружеска собственост. В най-добрия случай ищецът може да претендира единствено парично обезщетение…
— А как ще коментирате факта — прекъсна го Балкански, — че в периода между 2016 и 2019 година ответникът не е имал официални доходи и всички разходи на семейството, включително ипотеката, са били поемани изцяло от моята клиентка?
Боян рязко вдигна глава. В погледа му пламна ярост — той отлично помнеше онези години, когато бизнесът му се срина и месеците минаваха, докато той лежеше на дивана, а аз поемах тежестта на всичко останало, което щеше да излезе наяве следващо.
