Тя си спомни как тогава животът ѝ буквално беше обърнат наопаки. Хващаше всякакви допълнителни ангажименти, превеждаше текстове до късно през нощта, заспиваше с лаптоп в скута. Сутрин ставаше първа, приготвяше закуска, а вечер му носеше чай с лимон в леглото, защото той страдаше от „депресия заради нереализирания си потенциал“. Тогава тя го успокояваше, галеше го по косата и повтаряше, че всичко ще се нареди, че е способен на повече и просто още не е дошъл точният момент.
– Утре ще започна да разглеждам обяви – каза Цветелина тихо. – Може би за начало нещо по-елементарно. Продавач-консултант или администратор…
– Продавач?! – Радослав Пиринки едва не се задави. – Ти нормална ли си? Представяш ли си някой познат да те види зад щанда? Не, това няма да стане. Търси по специалността си. И да е със заплата поне колкото предишната. А дотогава…
Той се запъти към хладилника, отвори вратата и с критичен поглед огледа съдържанието, сякаш проверяваше склад след ревизия.
– Влизаме в режим на строга икономия. Забрави за поръчките на храна, за всички тези твои маникюри и педикюри. Ще се оправиш сама с пиличка, няма да се разпаднеш. И още нещо – никаква нова козметика. Ползвай каквото имаш, докато свърши.
На следващата сутрин въздухът у дома беше различен. Ако допреди дни Радослав излизаше за работа с усмивка, целуваше я по бузата и ѝ пожелаваше лек ден, сега се обличаше мълчаливо, с изражение на дълбоко засегнат човек, на когото животът е нанесъл тежка несправедливост.
Цветелина остана сама. Истината беше, че тя изобщо не беше безработна – намираше се в напълно законен отпуск преди встъпване в нова длъжност, и то по-висока от предишната, със заплата, за която Радослав можеше само да фантазира. Не я бяха съкратили, а повишили – вече беше регионален директор. Но тази малка постановка ѝ беше необходима. От месеци усещаше как в очите на съпруга си се превръща в удобен банкомат с допълнителна функция „домашна кухня“. Тя трябваше да види докъде стига това отношение.
По обяд телефонът иззвъня. На дисплея се появи името „Донка Балканска“.
– Цвети, здравей – гласът на свекървата беше пропит със сладникава загриженост, под която ясно се усещаше жлъч. – Радослав ми се обади, разказа всичко. Направо ужас… Как можа да се стигне дотук?
– И аз не знам, Донка Балканска. Съкращение – отговори спокойно тя.
– Хм… не съм убедена. Кадърните хора не ги махат така лесно, извинявай ме, по майчински го казвам. Явно някъде си сбъркала, показала си си характера. Ти винаги си била горделива. А сега моят син ще трябва всичко да носи на гърба си. Кръвното му скача, оплаква ми се, че сърцето го боде от нерви.
Цветелина се усмихна леко, наблюдавайки отражението си в огледалото. Сърцето на Радослав го „бодеше“ единствено при мисълта, че може да загуби удобствата си.
– Ще се оправим. Търся работа – каза тя кратко.
– Търси, търси. Само не се прави на претенциозна. Сега всяка стотинка е важна. Между другото… – Донка Балканска сниши глас. – Нали щяхте да ми подарявате нов телевизор за юбилея? Разбирам, че моментът е труден, но аз вече се похвалих на съседките. Нямаш ли някакви лични спестявания? Изтегли ги, не бъди скъперница. Майка на мъжа си имаш само една.
Цветелина стисна телефона толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха.
– Моите спестявания отидоха за вноската по кредита миналия месец, за да не трупаме лихви. Нямам пари.
От другата страна настъпи студена пауза, след което свекървата сухо се сбогува и затвори.
Вечерта Радослав се прибра още по-мрачен. Остави на масата торба с покупки – най-евтините макарони, безцветна колбасна имитация на промоция и хляб.
– Това е – каза той. – Сготви нещо. Месо не взех, скъпо е. И без това ти по цял ден си вкъщи, не гориш калории. На мен ми трябват въглехидрати.
Цветелина погледна бедната подредба и с равен тон попита:
– Радослав, нали имаше заделени пари? Казваше, че събираш за нови джанти за колата. Там трябва да има поне петдесет хиляди. Не можем ли да вземем малко за нормална храна?
Той подскочи, сякаш го бяха ужилили.
– Да не си посмяла да посягаш на моите пари! Това е резерв! Ами ако колата се повреди? Кой ще я оправя – ти ли? Или бившият ти шеф?
