Съдебният изпълнител говореше хладно и без капка съчувствие, сякаш чете служебна бележка:
— Споразумението между страните не отменя отговорността при неправомерно използване на средства. Явяването ви е задължително.
Драгомир хвърли телефона на пасажерската седалка и веднага набра номера на майка си.
— Мамо, тя заведе дело срещу мен. Иска да върна всички заеми. Твърди, че съм похарчил парите неправомерно.
Тодорка Соколова си пое дъх толкова рязко, че той го чу ясно през слушалката.
— Това е абсурд. Тя няма пари за адвокати. Обикновена счетоводителка е, нищо не може да направи.
— Може, мамо. И още как. Има доказателства — преводи, снимки, разписки. Всичко е събрала.
— Тогава я притисни. Кажи, че е знаела за всичко, че това са били общи разходи.
— Няма да стане — Драгомир стисна волана до болка. — Подготвила се е до последния детайл.
Още на следващия ден Тодорка Соколова се обади на Елица Огнянова. Гласът ѝ беше напрегнат, но високомерният тон още се прокрадваше:
— Елица, аз съм. Трябва да поговорим. Не осъзнаваш какво правиш. Драгомир е мой син и няма да ти позволя да го съсипеш.
Елица пусна високоговорителя и погледна към Нели Витошки, която седеше срещу нея. Нели безмълвно включи диктофона.
— Говорете, госпожо Соколова. Слушам ви. И записвам.
От другата страна настъпи кратка пауза, но после гласът отново се надигна:
— Мислиш се за много умна, нали? Вярваш, че можеш да ни сплашиш? Ще намерим начин да те спрем, както спряхме и баща ти.
Елица се усмихна хладно:
— Както го изнудвахте с данъчни проверки? Имам писмото му. Там е описал всичко. Искате ли да го предам в полицията заедно със записа от този разговор?
Настъпи тишина. След миг — кратък сигнал и връзката прекъсна.
Нели изключи диктофона и вдигна поглед:
— Повече няма да се обади.
— Знам — отвърна спокойно Елица.
Жулиета Каменар научи за съдебните проблеми от самия Драгомир. Той се появи вечерта пред апартамента ѝ с бутилка водка в ръка.
— Ще трябва да продам всичко — колата, жилището. Запорирали са имуществото ми. Елица ще спечели, усещам го.
Жулиета стоеше до прозореца и дори не се обърна.
— Драгомир, няма какво да обсъждаме. Ти твърдеше, че имаш средства, че апартаментът е твой и че ще живеем нормално. А сега си разорен.
Той направи крачка към нея, но тя веднага се отдръпна.
— Излез. Имам нужда от мъж, който осигурява, не от такъв, който се влачи по съдилища. Просто си тръгни.
Драгомир остана насред чуждия хол, с усещането, че всичко се разпада за дни. Жулиета отвори входната врата:
— Върви си. И повече не ми звъни.
Процесът продължи два месеца. Драгомир се оправдаваше, настояваше, че средствата са били за семейството и че Елица е знаела за всичко. Но думи без покритие не тежаха. Срещу него стояха банкови извлечения, снимков материал и свидетелски показания.
Съдията — възрастна жена с уморен поглед — произнесе решението кратко и ясно:
— Да се възстанови пълният размер на задължението от Драгомир Валентинов. Имуществото се запорира до пълно погасяване.
Той се вкопчи в ръба на масата. Тодорка Соколова пребледня и притисна устата си с длан.
Седмица по-късно беше образувано и наказателно производство за измама — подписите на Елица върху кредитните договори се оказаха фалшифицирани. Експертизата го потвърди. Четири години условно. Опис на имуществото. Ключовете от апартамента и автомобила бяха иззети от съдебните изпълнители.
Така приключи неговият „развод на века“ — без свобода да управлява собствения си живот и без нищо материално.
Тодорка Соколова напусна жилището си и се премести при сестра си в провинцията, където я посрещнаха хладно и с кратки думи, ясно показващи, че оттук нататък ще трябва да живее тихо и незабележимо.
