…по тайната рецепта на баба ти, която се приготвя само на едно-единствено място във Варна. И какво от това? Явно няма значение, щом на претенциозната ти сестричка ѝ е нужен личен шофьор.
— Не драматизирай. Ще отменим резервацията и ще празнуваме вкъщи, в тесен семеен кръг.
— Семеен кръг? Тоест с майка ти и сестра ти?
— Разбира се. Те са семейството.
— А аз каква съм тогава?
— И ти си, естествено. Не бъди ревнива.
— Не ревнувам. Тръгвам си.
Камелия се насочи към спалнята и извади куфара.
— Какво правиш? Камелия, спри!
— Отивам при родителите си в Троян. Празнувай рождения си ден с майка си и сестра си. Те със сигурност ще са доволни.
— Камелия, СТИГА! Остави куфара!
— НЕ.
Тя набързо събра най-необходимото. Филип стоеше на вратата, втренчен, сякаш гледаше сцена, която не можеше да приеме за реална.
— Сериозно ли? Заради такава глупост?
— Ако за теб четири години унижения са „глупост“, тогава да — напълно сериозна съм.
— Къде ще ходиш? Нямаш дори пари!
Камелия спря и бавно се обърна към него.
— Имам собствен бизнес, който ми носи по милион и половина лева чиста печалба на месец. Притежавам апартамент, който отдавам под наем. Имам спестявания, които никога не съм смесвала със семейния бюджет, защото майка ти постоянно намекваше, че съм се лепнала за вашите пари. Така че не се тревожи за мен.
Филип пребледня.
— Милион и половина? Но ти каза, че…
— Казах, че бизнесът върви добре. Ти никога не си се интересувал от подробностите. За теб и за майка ти беше по-удобно да ме виждате като „онова клето момиче, дето продава цветя“.
Телефонът на Филип иззвъня. На дисплея светеше „Майка“.
— Вдигни — каза Камелия уморено. — Не я карай да чака.
Филип машинално прие обаждането и включи високоговорителя.
— ФИЛИП! Това създание вече пристигна ли? Изисквам НЕЗАБАВНО да се извини на Албена! И на мен също! Иначе я изхвърляш от апартамента!
— Мамо, ще ти се обадя по-късно…
— ДА НЕ СМЕЕШ! Трябва да поставиш тази нахалница на мястото ѝ! Покажи ѝ кой е господарят в този дом! Аз няма да търпя подобно отношение към семейството си!
Камелия грабна куфара и тръгна към изхода.
— Камо, почакай!
— Кажи на Светлана Радославова — отвърна тя, спряна на прага, — че успя. АЗ СИ ТРЪГВАМ.
Вратата се затвори тихо, но за Филип звукът беше като гръм.
— Филип? ФИЛИП! Чуваш ли ме изобщо?! — крещеше майка му в слушалката.
Той прекъсна разговора и се свлече на дивана.
Следващият ден — рожденият му ден — се превърна в кошмар. Камелия не отговаряше на обажданията. В ресторант „Марсилия“ го чакаше Фани Богданова, която хладно съобщи, че тържеството е отменено по искане на самия рожденик.
— Но аз нищо не съм отменял…
— Вчера майка ви се обади на администратора и каза, че ще празнувате в семеен кръг. Капарото ще бъде върнато по картата на Камелия.
Гостите, поканени от съпругата му, започнаха един по един да му звънят — да честитят и да питат защо вечерта няма да се състои. Най-разочарован беше приятелят му от детството, Любен Рилски, когото Камелия беше открила чрез социалните мрежи — специално беше долетял от Русе.
У дома го чакаха майка му и сестра му. На масата — торта от супермаркета и евтино пенливо вино.
— Честит рожден ден, сине! Виждаш ли, ние се погрижихме за теб. Не като онази неблагодарница.
— Мамо, какво е това? — попита Филип, сочейки жалката торта.
— Празнична вечеря! Албена я избра. Нали, скъпа? — засуети се Светлана Радославова, а фалшът в гласа ѝ режеше слуха.
— Къде е Камелия? — огледа се Албена.
— Замина при родителите си. Заради вас.
— И МНОГО ДОБРЕ е направила! — възкликна майката. — Не ни трябва истеричка! Ще си намериш по-добра жена. От читаво семейство, със зестра.
— Мамо, Камелия също е от добро семейство. И има успешен бизнес.
— Ха! Цветенца! Това ли наричаш бизнес?
— Студиото ѝ е сред най-търсените във Варна. Има договори с големи хотели и ресторанти. Тя организира сватбата на заместник-кмета.
Светлана Радославова стисна устни.
— И все пак. Характерът ѝ е непоносим. Все гледа отвисоко.
Филип погледна първо майка си, после сестра си. Сякаш за първи път ги виждаше истински — дребнавостта, завистта, злонамереността.
— Знаете ли какво? Тръгвайте си. Искам да остана сам.
— Но, сине! Рожденият ти ден!
— ВЪН!
Майката и сестрата си тръгнаха обидени.
Филип остана сам в празния апартамент. На конзолата в коридора лежаха самолетни билети — Камелия ги беше купила, планирала беше пътуване до Италия като подарък. Сега те изглеждаха като подигравка на съдбата.
Измина седмица. Камелия не се върна и продължаваше да не отговаря. Филип опита чрез приятелките ѝ, но получи само студено уверение, че е добре и моли да не я безпокоят.
И на работа проблемите не закъсняха. Оказа се, че няколко ключови клиенти са дошли по препоръка на бизнес партньори на Камелия. Сега започнаха да се съмняват в надеждността на фирмата — „ако човек не може да поддържа ред в собственото си семейство, как да му поверим договори за милиони?“.
Светлана Радославова му звънеше по десет пъти на ден, настоявайки незабавно да започнат дело за развод.
— Трябва да изпреварим тази твар! Сигурно ще иска да ти вземе половината имущество!
— Мамо, апартаментът е на общо име. Тя има право на…
