— Целият ми сервиз си строшил! — крещеше Маргарита Жекова и удряше с чадъра по пода. — Твое задължение е да оправиш тази кочина!
Ирина Вълчева се изненада от собственото си спокойствие и дори се усмихна.
— Хаосът е дело на сина ви — отвърна тя хладно. — Нека той да си разчиства.
— Как смееш?! — чадърът изскърца по плочките. — Всичко е заради теб! Запусна се и той си намери по-млада!
Ирина леко наклони глава.
— А вие, Маргарита Жекова, още ли боядисвате косата си? Сивото вече прозира. Или Петър Славчев също се оглежда за млади момичета?
Свекървата пребледня и започна да поема въздух накъсано.
— Ти… ти…
— Кръвното ви е високо — каза Ирина със захарна усмивка. — Не е разумно да се вълнувате. В другото крило има отлични кардиолози.
Маргарита Жекова изхвърча от стаята, а Вера Костадинова изсумтя одобрително.
— Браво. С такива ламтящи дракони само иронията действа.
Вкъщи Ирина усети чужд парфюм още от прага. По дивана имаше винено петно. Тя започна да подрежда вещите на Максим Беров в кашони, когато вратата изскърца.
— Лидия Самоковска ме заряза! — той се стовари вътре, миришещ на алкохол. — Оказа се, че в Поморие си има друг! Доволна ли си?
— Не — отвърна Ирина и внимателно сгъна вратовръзката му. — По-скоро ми е жал за теб.
— Жал?! — той стисна китката ѝ. — Ти режисира всичко! Нашепвала си на майка ми, убедила си Калина Стоянова да ме махне от сватбата…
— Пусни ме — гласът ѝ стана леден. — Или звъня на Вера Костадинова. Бивш боксов треньор е и на шейсет ще се справи с теб без усилие.
Максим отстъпи, сякаш се беше опарил.
— Превърна се в кучка.
— Не — поправи очилата си Ирина. — Просто си върнах себе си. Сега си вземи боклуците и си тръгни, иначе още тази вечер ще ги изхвърля пред входа.
