— Забранявам ти да стъпваш там! — изрева гласът на свекървата, когато тя нахлу в жилището им без никакво предупреждение, стискайки в ръка разпечатан документ.
— Забранявам ти да заминаваш! — Живка Радославова трепереше от едва сдържан гняв, докато буквално се втурваше в апартамента на сина си, без да си направи труда да почука.
Диана Калинова замръзна на място, все още държейки тенджерата в ръцете си. Не вярваше на очите си. Свекървата стоеше насред кухнята, пременена със скъп кожух, смачквайки лист хартия между пръстите си. Лицето ѝ беше пламнало от ярост.
Антон Емилов рязко се изправи от масата, където само преди минута двамата със съпругата му спокойно обядваха.
— Мамо, какво става? За какво говориш?
Живка Радославова хвърли листа върху масата. Това беше разпечатка от туристическа агенция — потвърждение за резервация на почивка в Турция за двама души.
— Това става! Съседката Зоя Варненска те е видяла как влизаш в туристическата агенция! И много добре е направила, че ме уведоми! Как можа да го сториш?
Диана внимателно остави тенджерата на котлона и се обърна към свекърва си.
— Живка Радославова, с Антон планираме тази почивка вече шест месеца. Какъв точно е проблемът?
Свекървата дори не я удостои с поглед, продължавайки да пробожда сина си с обвинителни очи.
— Проблемът е, че единственият ми син се готви да ме изостави за цели две седмици! Не стига, че живеете отделно, ами сега ще заминете и то незнайно къде!
— Мамо, това е просто ваканция — опита се да я успокои Антон. — След две седмици ще се върнем.
— А ако с мен се случи нещо? — Живка Радославова театрално притисна длан към гърдите си. — На шейсет и осем години съм! Кръвното ми скача, ставите ме болят! А вие ще се излежавате на някакъв плаж, докато аз ще съм сама тук…
В Диана започна да се надига добре познатото раздразнение. За трите години брак вече беше свидетел на поне дузина подобни „прединфарктни“ сцени, които неизменно се появяваха всеки път, когато тя и Антон планираха нещо без участието на майка му.
— Имате телефон — отвърна Диана с премерен тон. — Ако нещо се случи, винаги можете да се обадите.
Свекървата най-сетне насочи поглед към нея — леден и изпълнен с презрение.
— С теб не разговарям! Това е твое дело! Преди теб синът ми никога не пътуваше без мен!
— Преди мен синът ви беше на двайсет и пет — отсече Диана. — Сега е на трийсет и две. Хората порастват, създават семейства и ходят на почивки…
— Недей да ме учиш как се живее! — прекъсна я Живка Радославова. — Сама отгледах сина си, без мъж до себе си! Целият си живот съм посветила на него! А сега се появява някаква… — хвърли многозначителен поглед към Диана — която ми го отнема!
Антон застана между двете жени, опитвайки се да тушира напрежението.
— Мамо, никой никого не отнема. Просто искаме да си починем. Това е първата ни обща почивка за три години брак!
— Може да си почивате и тук! — незабавно отвърна Живка Радославова. — Например на вилата. И аз бих могла да дойда, да подишам малко чист въздух…
Диана едва сдържа въздишката си. Вилата на свекървата беше отделна сага. Всяка седмица от тях се очакваше задължително присъствие — копаене, ремонти, чистене. И винаги се намираше повод за упрек към снаха ѝ: плевила не както трябва, готвила безвкусно, измила чиниите некадърно.
— Пътуването вече е платено — заяви твърдо Антон. — Няма да го отменяме.
Живка Радославова размаха ръка във въздуха.
— Платили сте?! И без да ме попитате? Мен, майка ти!
— И какво от това? — Диана повече не издържа. — Трябва ли за всяка наша стъпка да искаме разрешение? Ние сме възрастни хора!
— Антоне! — демонстративно игнорирайки Диана, извика свекървата. — Ще ѝ позволиш ли да ми говори по този начин?
Антон погледна объркано ту майка си, ту съпругата си.
— Мамо, Диана е права. Имаме право да отидем на почивка…
— Право! — изсъска подигравателно Живка Радославова. — А задължения към майка си имате ли? Или тази жена — посочи към Диана — напълно ти е замъглила разума?
Диана стисна ръцете си в юмруци. „Това…“ — помисли си тя, усещайки как търпението ѝ се изчерпва и как следващите думи вече напират да излязат на глас.
