– Или да си потърся друга компания? – подхвърли той уж между другото.
– Идвам. Идвам! – изстреля Десислава, сякаш се хвърляше в студена вода. – И няма да кажа нищо на Огнян.
– Умно момиче. Значи се разбрахме. Ще те взема вечерта, в осем. Прати ми адреса в чата.
След като разговорът приключи, в главата ѝ остана да бръмчи само едно-единствено съмнение. Тя прекрасно знаеше, че Антон Асенов не беше безразличен към нея. Още когато постъпи на работа, той бе правил неясни, но настойчиви опити да се сближат. Или поне така ѝ се струваше. Ами ако си въобразяваше? Все пак с Огнян Орлов бяха заедно почти десет месеца. Възможно беше Антон отдавна да е зачеркнал този епизод. И въпреки това я покани за Нова година. Дори и да беше забравил, какво щеше да стане, ако отношенията между него и Огнян се пропукат заради нея? Макар че… Антон беше зрял човек и би трябвало сам да носи отговорност за действията си.
Тогава я връхлетя истински ужас. А тя самата каква беше? Зряла жена или наивна глупачка? Какви последици я очакваха? Та нали доброволно, със собствените си крака, тръгваше да празнува Нова година в дома на женения си любовник! Не, не… това звучеше безумно.
До осем часа вечерта Десислава буквално се самоизяждаше. Преобличаше се, оправяше се, сменяше дрехи и едновременно с това се обвиняваше. Но мисълта да не отиде и да не види съпругата на Огнян, да не надникне в живота им, се оказа непоносима. Огнян винаги твърдеше, че с Милена Емилова живеят зле. И тя му вярваше. Само че ако беше така, защо още не се бяха разделили?
Когато Антон се обади, Десислава вече беше решила – ще отиде на всяка цена, макар да трепереше от притеснение.
– Защо се стягаш толкова? – засмя се той, щом я видя. – Ти си с мен. В ролята на моята приятелка. Нищо няма да ти се случи.
– А на теб? – прошепна тя. – Какво ще стане между теб и Огнян?
– Огнянчо! – изкриви се Антон и демонстративно превъртя очи.
Десислава неволно се изсмя.
– Ние двамата сме свободни хора – продължи той. – И ще се държим като такива. Уверено и спокойно.
– Как така свободна? – учуди се тя. – Аз съм с Огнян.
– Аз го виждам иначе – сви рамене Антон. – Ако излизаш с женен мъж, значи си свободна.
– Доста оригинална теория…
– И най-вече свежа! – добави той с доволна усмивка.
Този път тя не издържа и се разсмя истински. Антон винаги е бил забавен, знаеше го. И все пак по някаква необяснима причина сърцето ѝ беше избрало Огнян. Какво можеше да направи срещу това?
– Здравейте! – радостно ги посрещна Милена, отваряйки вратата. – Антоне, довел си дама!
Докато Десислава още осмисляше колко красива е съпругата на Огнян – далеч по-очарователна, отколкото на снимките, – в коридора се появи самият домакин и, меко казано, онемя. Замръзна на място с усмивка, която изглеждаше залепена.
– Това е моята приятелка Десислава – Антон леко я побутна напред. – Здравейте! Донесохме шампанско и хайвер.
– Благодаря ти, Антоне – усмихна се Милена и пое торбата. – Заповядайте, чувствайте се като у дома си.
Тя изчезна към кухнята. Десислава стоеше вцепенена, но вече не заради шока от присъствието си там. На шията на Милена висеше абсолютно същото колие като нейното. В този миг авторитетът на Огнян в очите ѝ се срина главоломно. Дори въображение нямаше човекът – да купи различни подаръци на жена си и на любовницата си!
– Вие напълно ли сте полудели?! – изсъска Огнян яростно.
Антон направи крачка напред и застана пред Десислава. От кухнята се чу гласът на Милена:
– Огняне, ела да ми помогнеш!
Огнян се отдалечи, хвърляйки гневни погледи назад.
– Явно не ни се радва – прошепна Десислава.
– Така ли мислиш? – попита Антон с такъв тон, че тя отново избухна в смях, без да подозира какво напрежение я очаква следващите минути.
