Както и в това, че условията за съвместно съжителство в брака трябва да се обсъждат предварително.
Точно така каза и на Илиян:
– Хайде да изясним всичко още от самото начало, за да няма после недоразумения.
– Добре, – съгласи се той, – в крайна сметка сме зрели хора, а бракът е сериозно нещо.
Обсъдиха всичко, за което се сетиха.
Ясно определиха броя на децата, домашните задължения и свободното време. Говориха и за отношенията с приятелите си.
Стигнаха до финансите.
Съгласиха се на общ бюджет и решиха: за подаръци или помощ на роднини ще се отделят пари само след като са покрити собствените им нужди. Освен това, на роднините от другата страна ще се отделя точно толкова.
– Мисля, че това е справедливо – каза тогава Ива. – Още повече, че доходите ни са почти еднакви.
– Съгласен съм – подкрепи я Илиян.
Ожениха се. Живяха тихо и спокойно година и половина.
А после по-малката сестра на Илиян забременя от неизвестен човек. Не че тя не знаеше кой е бащата, но така и не каза нищо на майка си и баща си.
И те решиха: щом няма съпруг, поне има брат. Ще помогне.
В крайна сметка Ясмина, която още не работеше, защото беше студентка, я настаниха в предбрачната квартира на Илиян.
„Еми приютили са я – добре“, помисли си Ива. „Макар че можеха поне да попитат.“
И започна методично да отделя от семейния бюджет суми равни на стойността за наемане на квартира.
Илиян изпадна в ярост:
– Как така?
– Как как? Това е помощ за твоите роднини. Нали така бяхме уговорили!
Илиян замълча със стиснати зъби.
И така стана навик: всички разходи по Ясмина, детето ѝ и родителите на Илиян Ива дублираше и отделяше встрани. Дори през месеците, когато парите едва стигаха за квартирата и много скромна храна.
Три години Илиян търпя това отношение, а после не издържа и направи грандиозен скандал.
Крещеше, че Ива няма нищо свято у себе си, че е дребнав човек и изобщо не го обича. А щом е така — време е да се развеждат.
