— Мамо, ако не спреш веднага, ще затворя и няма да вдигна телефона, докато не ми се извиниш — гласът на Александър беше твърд и Елена за първи път от пет години чу в него истинска сила. — На тридесет години съм. Имам свое семейство, две деца. Обичам те, но не съм длъжен да ти давам всичките си пари. И не съм длъжен да търпя отношението ти към моите деца. Или започваш да се държиш с Данаил и Магдалена така, както с Нели и Любка, или… или ще се виждаме само по празниците.
Той затвори телефона. Елена го прегърна през раменете и усети как той трепери.
— Господи, казах го. Наистина го казах.
— Каза правилните неща — Елена го целуна по слепоочието. — Гордея се с теб.
Телефонът звънна отново. Това беше Маргарита. Александър погледна екрана, но не вдигна.
— Нека звъни. Още не съм готов да говоря.
Елена се усмихна. За първи път от дълго време почувства надежда.
***
На тридесет и първи декември Елена се събуди с леко сърце. В апартамента ухаеше на борова клонка — вчера заедно с Александър украсяваха елхата с децата. Данаил окачи всички играчки по долните клони и елхата стана смешна и наклонена, но толкова домашна.
Александър вече беше в кухнята и приготвяше закуска. Магдалена седеше на столчето си и размазваше каша по масата. На Данаил позволи да изяде шоколадче от новогодишния комплект.
— Добро утро — Елена прегърна мъжа си отзад.
— Добро — той се обърна и я целуна. — Спала ли си добре?
— Прекрасно. Мама обаждала ли се е?
— Не. И мисля няма да звънне скоро. Вчера вечерта Гергана ми писа, попита какво е станало. Обясних ѝ всичко. Замълча.
— Мислиш ли, че разбра?
— Не знам. Но вече няма значение.
Звънна се на вратата. Александър отвори — на прага стоеше Павел с огромен чувал подаръци.
— Честита Нова година! — внесе пакета в апартамента и прегърна сина си.— Е, решихте ли всичко?
— Всичко е ясно вече, тате! Благодаря ти! И на Елена благодаря!
Павел погледна снаха си топло:
— Браво на теб, Елена! Не всяка жена би имала смелост за това.
— А как е Маргарита? — предпазливо попита Елена.— Ядосана ли е?
— Още как! Вчера ми звъня да крещи, че аз съм наговорил Александър да я зареже… Казах ѝ просто истината: че ми писна да лъжа и прикривам манипулациите ѝ… Тя затвори телефона… Така че тази година ще посрещнем Новата година заедно – ако нямате нищо против!
— Само това чакахме! — усмихна се Елена.
Денят премина в приятни приготовления: готвене, подреждане на масата, украсяване на дома… Данаил и Магдалена тичаха из стаите развълнувани от подаръците от дядо Павел: нова настолна игра за двамата; конструктор за Данаил; плюшено животинче за Магдалена…
В единадесет вечерта седнаха около масата – децата вече спяха и възрастните можеха спокойно да разговарят.
— Знай едно нещо, синко… — започна Павел като наля компот в чашите им.— Благодаря ти! Че намери сили да сложиш край… Когато аз се разведох с майка ти мислех ще осъзнае грешките си… Но тя стана още по-ожесточена… Започна още повече да изисква…
— Тате… Защо никога преди не ми каза това?
— Казвал съм много пъти… Но ти не ме чуваше… Трябваше сам през това да минеш… Да видиш със собствените си очи… – свекърът погледна към Елена.— И благодаря на Бога до теб има такава умна жена…
Елена поруменя:
— Просто защитих семейството си…
— Именно! Семейството! А Маргарита все още мисли Александър е нейно притежание…
В полунощ излязоха на балкона – гледаха фойерверките над града; небето светеше във всички цветове; Александър прегърна Елена през кръста:
— Честита Нова година, любима моя! Благодаря ти че не ме остави!
— Честита Нова година! И това е само началото – ще успеем!
***
На втори януари когато всичко малко утихваше а градът започваше бавно да оживява след празниците – Маргарита позвъни…
Александър вдигна слушалката; Елена чу гласа на свекървата спокоен – никакъв намек за предишната острота:
– Александре…, мислих много тези дни…
– Слушам те мамо…
– Може би сгреших… Малко сгреших…, поправи се тя.— Но честно казано никога не разбирах колко тежко го приемаш така… За мен беше естествено синът ми винаги да помага…
Александър мълчеше; Елена виждаше борбата му със себе си дали веднага да прости – но той устоя:
– Мамо…, ти не молеше за помощ – настояваше за пари постоянно… А към моите деца сякаш ги нямаше…
– Аз…, аз без умисъл…, прозвуча разкаяние у Маргарита.— При Гергана момичетата са шумни капризни…, а твоите деца винаги са били самостоятелни…
– Мамo…, Данаил е само на четири; Магдалена едва навърши годинка; още са малки – имат нужда от баба!
Настъпи дълга пауза…
– Може ли …да дойда? Да ги видя поне?
Александър погледна към Елена; тя кимна утвърдително:
– Заповядай мамо…, но при условие: никакви разговори за пари!
– Добре…, ще дойда утре…
Когато Александър затвори телефона Eлена го прегърна силно:
– Мислиш ли че ще се промени?
– Не знам…, може би няма…, но поне поставихме граница… Ако пак я премине вече знам какво трябва…
***
На следващия ден Маргарита действително пристигна: донесе подаръци за Данаил и Магдалена – скромни но подходящи според възрастта им… Седеше до Данаил върху килима помагаше му със строителя… Взе Магдалена в ръце когато тя протегнала ръчички към баба си…
Елена наблюдаваше тази сцена от кухнята невярвайки напълно: сякаш друга Маргарита бе дошла или може би просто онази която можеше винаги да бъде ако поиска…
Преди тръгване свекървата задържа крак върху прага:
– Eлено…, може ли дума насаме?
– Разбира се…
Маргарита нервно въртеше дръжката на чантата:
– Исках само…, може би беше права…, твърде много изисквах от Александра…, а почти никакъв интерес към внучетата… Това беше грешка…
Елена чакаше продължение…
– Не обещавам веднага ще стана друга…, трудно ми е…, но ще опитам… Ще опитам поне нормална баба бъда…
– Това единственото което желаем – меко каза Eлeнa.– Не парите са важни а отношението към нашите деца…
Маргарита кимайки излезe…
Вечерта когато децата спяха Александър седеше до Eлeнa върху дивана обгръщайки я през рамо тя положила глава върху рамото му:
– Знам едно Eлено…, ако ти не настоя беше досега още щях парите всички майка ми давам…, щяхме без хладилник живея още сигурно…
– Утре купуваме новия хладилник!, усмихнато каза Eлeнa
– Купуваме!… И знаеш ли друго?… Разбрах най-после добрият син означава НЕ изпълнявам всяка прищявка майчина а живея живота си без вина!
– Гордея се с теб!, обърната го целуна Eлeнa.- Справихме се!
– Справихме!, потвърди Александp.- Най-главното – чувствам свобода – истинска свобода – първи път след тридесет години
Eлeнa силно прегръща мъжa cи – знаейки трудности предстоят пак – Маргарита няма мигом цял човек стане друг – сигурно пак конфликти идват някой ден – ала важното e преминаха през всичко ЗАЕДНО – станаха по-силни
A утре купуват нов хладилник – със свои средства – ЗА своето семейство
