— Георги, цяла вечер майка ми ми повтаряше нещо за някакъв дълг. И вече е събрала чантата си с багаж, ето я в антрето. Може ли да остане у нас за седмица? Повече няма да издържи на двадесетия етаж.
— И ще доведе и косматата си котка? Тя ще ни омаца всичко и ще надраска новите мебели. Лора, не полудявай и ѝ кажи, че новото жилище няма да види дори насън. Нека си живее там, където е била досега. Ние тук се тъпкахме три години в малката стаичка, а тя иска нов двустаен! И любимият ѝ внук, този нехранимайко, пак ще се върти там през всички уикенди?!
— Ох, за племенника съвсем забравих. Той ще ни надраска всички тапети!
В този момент в хола тихо влезе самата Маргарита.
— Реших да не взимам много неща, ако трябва — ще ми донесете по-късно. Съдове и спално бельо имате там, така че съм готова! На голия му трябва само един колан.
— А сега ме чуйте внимателно, уважаема тъща. Дълго търпях непредвидимите ви постъпки, но днес прекрачихте границата на позволеното. Откъде решихте, че аз и Лора постоянно ще ви гледаме в устата и ще изпълняваме всяка ваша прищявка? В нашето семейство последната дума има главата на домакинството. И това не е вашата дъщеря, а нейният законен съпруг — тоест аз. И ви казвам „не“! Разопаковайте си карираната чанта и хайде — отивайте за пастет за Галина. А ние отиваме в новия си апартамент — не напразно чакахме този щастлив момент толкова години.
— Мамо, ще те чакаме на гости. Георги ще те докара с колата — каза виновно Лора и се скри зад гърба на съпруга си — даже можеш понякога да преспиш при нас.
— Нищо друго не съм очаквала от теб, неблагодарнице! А сега двамата изчезвайте от очите ми! Нима не заслужавам на тези години тази малка прищявка? И без това нямах намерение да живея там цял месец — просто за ден-два да сменя обстановката и да презаредя малко… А вие веднага се изплашихте и започнахте с упреците!
Лора и Георги се спогледаха и решиха повече да не раздухват започналия семеен скандал; тихо излязоха от апартамента.
— Неужели свърши този ад и вече можем да правим каквото поискаме без оправдания и ходене на пръсти? — засмя се Лора.
След месец двойката разбра, че тъщата като пренаписала завещанието си е оставила просторния четиристаен апартамент на внука си и по-голямата дъщеря.
АВТОРА МОЖЕ ДА БЪДЕ БЛАГОДАРЕН ТУК
Източник
