— Не сме мислили за всичко. Прибери се у дома. У дома.
Анна се усмихна горчиво.
Бил ли е този дом някога неин?
В Ботевград я чакаха не само Иван, но и Емилия.
Разбира се, как без нея.
— Седни — започна свекървата с необичайно тих глас. — Нека обсъдим всичко.
— Какво точно?
— Как нахлухте в моя Ботевград? Или как взимахте от мен пари, знаейки, че няма да ги върнете?
— Ще върнем всичко! — извика Иван. — Виж, вече съм направил график…
— График? — прекъсна го Анна. — А работа намери ли си?
Или пак мама ще решава къде можеш да работиш и къде не? — Не изопачавай! — избухна Емилия. — Просто се грижа за децата! — Не, — поклати глава Анна. — Вие не се грижите.
Вие контролирате.
Манипулирате.
Използвате.
И знаете ли какво?
Повече не искам да участвам в това. — Значи просто ще зачеркнеш две години брак? — попита Иван. — Две години? — усмихна се Анна. — Сигурен ли си, че изобщо бяхме женени?
Според мен през цялото това време ти беше женен за мама си.
А аз бях просто удобно приложение с портфейл. — Как смееш! — задъха се Емилия. — Смея.
Защото това е истината – Анна стана. – Подадох молба за развод.
И ще подам и иск за обезщетение.
За всичко. – Няма да го направиш – просъска свекървата. – Няма да посмееш да опозориш нашето семейство! – Вашето семейство? – Анна тръгна към вратата. – Не, вече това са само ваши проблеми.
Аз най-сетне съм свободна.
След седмица пристигна призовка за съдебно дело.
Емилия веднага дойде при Анна на работа: – Какво правиш?
Нали се разбрахме! – За какво? – Анна дори не откъсна поглед от компютъра си. – Че ще платите?
Тогава плащайте. – Нямаме такива пари! – А когато взимахте, имахте ли? – Престани с този цирк, – свекървата надвисна над бюрото й. – Ще говоря със съдията… – Моля, заповядайте, – Анна сви рамене. – Разкажете му и как сте правили дубликат на ключовете.
И как незаконно сте настанявали наематели там.– На Натали й предстои дете!– Това са проблеми на Натали
и Благой.
Между другото, къде живеят сега?
Емилия стисна устни:– При мен.– Чудесно!
Нали точно това искахте– голямо семейство– наслаждавайте му се.– Анна!– чу се гласът от вратата:
Иван.– Може ли да поговорим?– Не.– Но аз трябва…– Ти нищо не трябваш– отсече Анна.– Пак затънал в трудности и дългове?– Ето!– възмути се Емилия.– Знае колко му е трудно!
А пак го съдиш!– На него винаги му е трудно– най-сетне се обърна към тях Анна.– Или отказва повишение, или не може да общува с колектива…
А аз цял живот ли трябва да го издържам?– Намерих си работа…– каза тихо Иван.– Поздравления!
Дано този път мама ти позволи да останеш там.– Недей така!– Емилия удари с ръка по масата.– Опитваме се да оправим всичко!– Вече няма какво да оправяте…– каза спокойно Анна и стана.– Всичко е решено.
А сега ме извинете, имам работа…
Вечерта тя пристигна в бабината си къща в Ботевград
Седеше на пода сред празната стая
Огледа се
Тук трябва ремонт, нови мебели, техника
И никакви съвети от свекърва
Телефонът звънна – съобщение от брокера: „Клиентите са готови за оглед утре.“ „Чудесно, в седем вечерта,“ отвърна Анна
Нека Ботевград носи доходи вместо проблеми
А тя ще наеме жилище в друг квартал
Далеч от предишния живот
Звънът на входната врата я прекъсва
На прага стоеше Натали: – Исках да поговорим… – Няма за какво – отсече рязко Анна – Но можехме… – Не,
не можехме,
повече няма да участвам във вашите семейни игри – А детето?
Ще му бъдеш леля…- засмя се Анна: – Сериозно?
Първо нахлувате в чуждия Ботевград, а после играете на жалост?
Не благодаря,
търсете друго жилище,
друга леля.- Толкова си безчувствена!- проплака Натали.- Аз ли?- присви очи Анна.- Кой живее незаконно в чуждия Ботевград?
Кой заблуждаваше съседите?
Проявявай талантите си другаде…
Вратата хлопва след Натали
Анна хвана телефона и написа до брокера: „Започнете търсенето на апартамент –
едностаен,
нова кооперация,
до метрото максимум десет минути.“
Месец по-късно тя седеше сама в кухнята на новия апартамент –
сама,
по своите правила,
без чужди нареждания –
и това беше прекрасно
