Сайт за теб!
Мария току-що затвори вратата след себе си, събу обувките и се протегна, мечтаейки за горещ чай и тишина.
Но вместо обичайното „Как мина денят?“, тя видя Илиян, който стоеше насред кухнята с лист хартия в ръка.
Лицето му беше напрегнато, сякаш се канеше да започне важен разговор. — Ето, — той сложи на масата пред нея разпечатана таблица. — Пресметнах.
Мария присви вежди, взирайки се в колоните с цифри. — Какво е това? — Разходите за месеца.
Твоите лични харчове за храна.
Тя бавно прокара пръст по редовете.
Елда, яйца, мляко, хляб, дори сол — всичко беше описано до последната стотинка.
Долу се мъдреше крайната сума: 3 567 лева. — Ти… сериозно ли? — Абсолютно.
Нали се разбрахме: общият бюджет е наполовина.
Ти ползваше моите продукти.
Мария се засмя, но смехът ѝ прозвуча нервно. — Моите продукти?
Илиян, вече три години живееш в моя апартамент.
Той за миг се смути, но бързо си върна самообладанието: — Това няма значение.
Ние сме семейство. — Семейство ли? — гласът ѝ потрепери. — Тогава защо броиш всяка стотинка, която „дължа“? — Защото така е справедливо!
Мария пое дълбоко въздух, опитвайки се да не изгуби самообладание. — Добре тогава…
Щом е така… — тя бавно извади телефона си и отвори банковото приложение. — Хайде да говорим открито.
Ти живееш в моя апартамент.
Пазарният наем за такъв е 25 хиляди на месец.
Минус половината комунални – остават 22 500 от теб.
Илиян пребледня. — Шегуваш ли се? — Не.
Просто пресмятам.
Както и ти.
Между тях увисна тежка тишина. — Това е съвсем друго! – най-накрая избухна той. – Защо?
— Мария наклони глава настрани. – Нали си за справедливост?
Той започна да нервничи и избягваше погледа ѝ. – Апартаментът… това не е храна.
– Аха, ясно…
Справедливостта работи само в едната посока…
Илиян рязко скочи и дръпна стола назад.
– Просто не искаш да поемаш отговорност за собствените си разходи!
Мария вече не се сдържаше.
– Чудесно!
От утре или плащаш за жилището, или си тръгваш.
Избирай!
Той тресна вратата на спалнята зад себе си.
Мария остана сама в кухнята и гледаше този нелеп чек.
„Как стигнахме дотук?“ – изплуваха спомени…
Преди три години Илиян – тогава още просто момче, с което излизаше – се нанесе при нея „за малко“, понеже отдавал апартамента си под наем и трябвало да почака малко.
После стана ясно, че няма какво да отдава – гарсониерата била на майка му.
Постепенно той започна да възприема дома ѝ като свой собствен,
а самата Мария – като безплатен обслужващ персонал…
Тя смачка листа и го хвърли в кошчето.
„Достатъчно.“
Сутринта започна със силно чукане по вратата.
Мария още не бе напълно будна; посегна към телефона – седем сутринта.
Кой може да идва толкова рано?
Навлече халат и босонога отиде до входната врата.
В шпионката проблесна познато недоволно лице –
Виолета,
майката на Илиян…
Мария въздъхна дълбоко и отвори вратата:
– Здравейте, Виолета!
Не можехте ли поне предварително да предупредите?
Свекървата игнорира думите ѝ,
влезе вътре,
влачейки след себе си огромен куфар на колелца;
след нея плъзна остър мирис на евтин парфюм…
– Къде ми е синът? –
кратко попита тя,
оглеждайки критично апартамента…
Илиян,
чул гласа на майка си,
изскочи от спалнята само по боксерки:
– Мамо! Какво правиш тук?
– Как какво!
Майката вече няма право да види детето си ли?
– Протегна ръце към него за прегръдка,
после рязко се обърна към Мария:
– Макар че… чужд дом… трудно гостува човек тук!
Мария скръсти ръце пред гърдите си:
– Виолета,
ако сте дошли на гости,
поне ден предварително предупреждавайте –
това е най-елементарното уважение!
– Ох,
извинете ме много!
Ваше величество! –
изсумтя свекървата…
– Може би трябва разрешение от вас
да поискам
за да видя сина ми?
Илиян забеляза как устните на Мария потрепериха:
– Мамо… хайде без скандали…
Ела в кухнята –
ще сложа чай!
Виолета,
без дори да свали палтото,
тръгна след сина си
с гръмки токчета…
Мария остана във входното антре
и гледаше калните отпечатъци върху току-що измития под…
В кухнята разговорът започна:
— Сине мой! Колко си отслабнал! —
развика се свекървата
и сграбчи бузите му —
— Тая жена изобщо храни ли те?
— Мамо… моля те…
— А това какъв списък е?
—
Виолета грабна от масата смачкания лист със вчерашните сметки…
Стоящата във вратичката Мария усети как я полазиха тръпки…
— Я виж ти!
—
Свекървата разглади листа:
—
„Елда – 56 лева; яйца – 89…“
Какъв цирк е това?!
Илиян наведе поглед:
—
Просто решихме бюджета малко по-прецизно да водим…
—
Бюджет?!
—
Виолета рязко се обърна към Мария:
—
Това ти ли го принуди така да се унижава?
Да брои всяка стотинка?!
Вътрешността на Мария завря от яд:
—
Вашият син сам започна да брои колко „дължа“ аз за хранителните продукти!
А когато му напомних че живее безплатно у мен —
това вече му хареса по-малко…
Кухнята застина за миг…
Виолета бавно стана от стола:
–
Значи шантажираш моя син?!
–
Не го шантажирам —
каза студено Мария —
нарича се справедливост!
–
Ах справедливост! —
престорено изсмя свекървата —
Знае ли тази жена колко можеше Илиян да печели ако не беше с теб?!
Имаше предложение от дъщерята на строителен предприемач!
А ти… —
огледа я презрително от глава до пети —
ти даже деца не можеш да родиш!
Мария рязко пое въздух сякаш бе получила шамар…
Илиян скочи между тях:
–
Мамо стига!
–
Какво „стига“?!
–
Виолета настъпваше към Мария —
Живял три години с тая жена а къде са внучетата ми?!
Кариерист станал!
Обвинява те тя ли?!
Нека първо докаже че изобщо жена е!!
Мария вече не издържа:
–
Махайте ми се от апартамента!!
–
Какво?!
–
Чухте ме добре —
Излизайте!!
Виолета застина;
после бавно погледът й премина към сина:
–
Чу ли как разговаря тази жена с мен?!
Илиян объркан гледаше ту майка си ту жена си:
–
Ма… може би няма нужда чак толкова остро?
–
Остро?! —
Мария горчиво се засмя —
Майка ти идва у дома ми
обижда ме
аз трябва още и усмивки ли?!
Посегна към телефона:
–
Давам ви пет минути
или ще извикам полиция!
Виолета пребледня:
–
Няма смелост!!
–
Опитайте ме!!
Илиян хвана майка си под ръка:
–
Мамо хайде ще те изпратя…
Свекървата грубо измъквайки ръката тръгна към изхода;
На прага хвърли последен поглед:
–
Запомни едно,
Марийо,
ще съжаляваш още много!!
Вратата хлопна силно зад гърба й…
Настана тишина…
Илиян стоеше със сведена глава:
–
Извинявай…
Не знаех че може чак толкова…
Мария мълчаливо обърната тръгна към спалнята
затваряйки шумно след себе си врата…
