Гергана разполагаше с банковски извлечения от сметките, снимки на покупки и свидетелски показания.
Съдията, възрастна жена с уморен поглед, обяви присъдата без излишни думи:
– Да се събере от Иван цялата сума на дълга. Имуществото подлежи на запор до пълното изплащане.
Иван се вкопчи в ръба на масата, стискайки дървото с побелели пръсти. Светлана пребледня и закри устата си с ръка, неспособна да промълви и дума.
Седмица по-късно полицията образува наказателно дело за измама – Иван е фалшифицирал подписите на Гергана върху кредитните документи. Експертизата потвърди това. Съдът го осъди на четири години условно. Цялото имущество беше описано. Съдебните изпълнители взеха ключовете от апартамента и колата.
Така приключи неговият „развод на века“ – той не само загуби правото да разполага със собствения си живот, но остана и без всичко придобито.
Светлана напусна апартамента и се премести при сестра си в Правец. Тя я посрещна хладно:
– Живей спокойно. Без гости и претенции. Ясно?
Иван започна работа като охрана на паркинг за автомобили. Заплатата беше нищожна, смените – нощни. Той наемаше легло в общежитие и всяка вечер минаваше за бутилка водка през най-близкия павилион. След месец Светлана престана да отговаря на обажданията му – срамът беше прекалено голям.
Гергана стоеше в средата на офиса на веригата „Пышка в радость“, разглеждайки прилежно подредените папки с документи: седемнадесет пекарни, складове, персонал… Баща ѝ не ѝ бе оставил просто бизнес – той ѝ бе предал стабилна основа.
В началото не беше лесно: тя се учеше да управлява делата, назначаваше персонал, потапяше се във всички процеси сама. Но ден след ден ставаше по-леко.
След половин година към всяка пекарна тя откри безплатни консултативни пунктове за жени – онези, които са попаднали в задънена улица заради разводи, дългове или сложни отношения. Два пъти седмично там приемаха юристи и психолози.
– Важно е жените да знаят: не са сами – казваше Гергана на служителките си. – Винаги има изход.
С Тодор се запознаха в курсовете по реставрация на мебели: той преподаваше там през уикендите, а през делничните дни работеше като шофьор на автобус. Висок мъж с мек глас и спокойни маниери веднага привлече вниманието ѝ.
Заговориха по време на занятието: Гергана се опитваше да изравни повърхността на табуретка със шкурка, но нищо не ѝ се получаваше. Тодор приближи и взе шкурката от ръцете ѝ:
– Не трябва да натискаш силно. Дървото само ще ти покаже къде има излишък.
Тя го погледна в лицето – той не се усмихваше, но погледът му беше топъл и добър.
– Винаги ли говориш толкова спокойно?
– Винаги говоря тихо… иначе никой няма да чуе.
Връзката им започна след месец – без гръмки думи или обещания завинаги: просто разхождаха се заедно, пиеха кафе мълчаливо и се наслаждаваха един на друг. Тодор никога не питаше за миналото ѝ; а тя вече нямаше какво да обяснява повече.
След година той се премести при нея само с една чанта багаж.
– Това ли е всичко?
– Останалото ми е излишно – отвърна спокойно той и остави чантата до входната врата.
