Надя отвори папката, прелисти няколко страници и подсвирна:
— Тогава е свършен с него. В правен смисъл.
Десет дни по-късно Иван получи призовка. Седеше в своя джип пред дома на Росица и първоначално дори не осъзна какво точно чете.
— Какво още наказание? Нали се разбрахме, тя подписа!
Съдебният изпълнител отговори безизразно:
— Споразумението не отменя отговорността за неправомерно използване на средствата. Явяването е задължително.
Иван раздразнено захвърли телефона на седалката до себе си и набра номера на майка си.
— Мамо, тя ме даде под съд. Иска да върна всички кредити. Казва, че съм ги изхарчил за себе си.
Светлана въздъхна тежко — чу го ясно:
— Това не може да бъде. Тя няма нито пари за адвокати, нито връзки. Тя е просто счетоводителка.
— Ама може. Има всичко: преводи, снимки, документи.
— Тогава я притисни. Кажи ѝ, че е знаела всичко от самото начало, че разходите са били общи.
— Няма да стане — Иван стисна здраво волана. — Предвидила е всичко предварително.
На следващия ден Светлана се обади на Гергана. Гласът ѝ звучеше напрегнато и все още надменно:
— Гергана, аз съм. Трябва да поговорим. Дори не осъзнаваш последствията от действията си. Иван е моят син и няма да ти позволя да го съсипеш.
Гергана включи високоговорителя и кимна на Ива срещу себе си. Тя извади диктофона от чантата си.
— Светлана, говорете свободно. Внимателно ви слушам… И записвам разговора ни.
От другата страна настъпи кратка пауза, но жената продължи:
— Мислиш ли се за умна? Мислиш ли, че можеш да ни уплашиш? Ще намерим начин да те спрем — както веднъж спряхме баща ти!
Гергана се усмихна леко в ъгъла на устните си:
— Имаш предвид изнудването с данъчните проверки? Имам писмото му — там подробно е описал всичко. Искаш копие? Ще го дам заедно със записа в полицията?
Настъпи тишина… После прозвуча кратък сигнал за прекратена връзка.
Ива изключи диктофона и погледна към Гергана:
— Повече няма да ти звъни.
Гергана кимна:
— Сигурна съм в това.
За предстоящото дело Росица научи лично от Иван: той дойде при нея вечерта с бутилка водка в ръка.
— Ще трябва да продадем всичко: апартамента, колата… Съдебните изпълнители вече са наложили запор върху имуществото ми. Гергана ще спечели делото — чувствам го…
Росица стоеше до прозореца с гръб към него:
— Иван… Не възнамерявам пак да обсъждам това с теб. Говореше ми за пари… За това как апартаментът бил твой… Че ще имаме нормален живот… А сега просто си фалирал…
Той пристъпи напред към нея — тя се дръпна назад:
— Махай се оттук! Имам нужда от мъж надежден и осигурен, а не такъв, който прекарва живота си по съдилища… Просто изчезни от живота ми…
Остана сам насред чуждия апартамент напълно объркан от рухването на целия му свят… Росица отвори вратата:
— Вън! И повече не ми звъни…
Съдебното дело продължи два месеца без прекъсване. Иван опитваше да се оправдае: твърдеше пак и пак за семейните разходи и че Гергана знаела всичко предварително… Но никакви доказателства нямаше…
