«Ще се разведа с теб» — решително заяви Елена, изправена пред Иван и любовницата му

Непростима изневяра, която заслужава възмездие.
Истории

След като приключи, Елена отиде в спалнята. Иван вече лежеше в леглото.

Когато се присъедини към него, телефонът на съпруга ѝ привлече вниманието ѝ. Екранът светна – пристигна ново съобщение.

– Кой ти пише толкова късно?

Иван бързо хвърли поглед към телефона и посегна към него.

– Георги, за волейбола.

Но Елена забеляза, че името на подателя е женско. Усети неприятно убождане отвътре. Коя е тази жена? Защо Иван излъга? Следващият ден Елена прекара напрегната и неспокойна.

Работата не вървеше. Мислите ѝ непрекъснато се връщаха към загадъчното съобщение. Опитваше се да убеди себе си, че това е глупост. Но тогава защо би лъгал? Съмненията ѝ само се засилваха, когато Елена реши да прерови куфара на съпруга си.

Там намери втори телефон. Защо му е втори апарат? Елена го взе в ръце. Ръцете ѝ трепереха. Отвори месинджъра. Най-отгоре беше разговор с жена.

Най-горе стоеше името Гергана. Последното съобщение беше получено снощи. Елена започна да чете:

– Утре в седем? Липсваш ми.

И всички следващи бяха в подобен стил. Елена четеше и не можеше да повярва на очите си. Сълзите потекоха по лицето ѝ. Как не бе забелязала нищо? Какво да прави сега? Да каже ли на Иван, че знае? Да се скара ли с него? Или да опита да спаси семейството?

Вечерта Елена остави Ива у дома, а тя самата тръгна към комплекса, където Иван спортуваше. Чака дълго и след известно време видя мъжа си с русокоса жена. Разпозна жената от кореспонденцията им – на живо изглеждаше още по-красива.

– Има ли нещо нередно? – чу се глас зад гърба ѝ.

Елена подскочи и се обърна назад. Пред нея стоеше спортен мъж.

– Аз… ъ… – смути се Елена. – Как мога да се запиша за тренировки?

Треньорът я изгледа скептично:

– Нови хора приемаме във вторник и четвъртък. Днес тренировката е затворена за редовната група.

– Разбирам – промълви Елена тихо. – Тогава ще дойда друг път.

Елена бързо побърза към изхода, качи се в колата и отпусна глава върху волана си. Сълзите, които бе задържала цял ден, избликнаха наведнъж. Дойде на себе си едва когато телефонът завибрира в джоба ѝ. Елена подскочи и извади апарата си – на екрана светеше съобщението от Иван:

„Ще закъснея малко тази вечер, прибери се без мен и не ме чакай за вечеря.“

Продължение на статията

Животопис