— Аз не отнемам никого, — Ива седна в креслото срещу нея. — Но ако Николай иска да бъде собственик, нека си купи собствен апартамент.
— А откъде да вземе пари? — проплака свекървата.
— Не знам. Това е негов проблем.
— Безсърдечна! — възкликна Гергана. — Каменна! Как изобщо Николай те е обикнал?
— Явно не заради апартамента.
— А за какво тогава?
Ива се замисли. Наистина, за какво? Когато се запознаха, Николай беше обаятелен, весел, говореше красиви думи. Но постепенно се оказа, че не обича да работи, не помага у дома, а харчи парите си лекомислено и без притеснения. През цялото време подчертаваше, че живее в нейния апартамент временно – до сватбата. След сватбата, разбира се, щели да купят нещо общо.
Но за общ апартамент той нямаше пари. И не се очертаваше да има.
— Знаете ли какво — каза Ива, — ще изчакам Николай. Ще говоря с него лично.
— И аз ще остана! — заяви свекървата. — Ще видя какво ще каже!
— Не, няма да останете. Това е разговор между съпруг и съпруга.
— Аз съм му майка!
— А аз съм му жена.
— Едва от месец си му жена! А аз съм майка цял живот!
Ива стана и взе телефона си.
— Сега ще се обадя на Николай и ще му кажа какво става тук.
— Не смей! — изплаши се свекървата. — Защо да го тревожиш излишно?
— Тогава си тръгвайте.
Гергана стана от дивана, изруга мръсно и тръгна към вратата. Атанас побърза след нея.
— Още ще съжаляваш! — извика свекървата от прага. — Николай ще разбере каква си всъщност!
— Ще разбере — съгласи се Ива и заключи всички ключалки на вратата след тях.
Тя се облегна на вратата с гръб и бавно се плъзна по пода надолу. Ръцете ѝ трепереха, буца бе заседнала в гърлото ѝ. Ето така ставало… Само преди месец тази жена плачеше от щастие на тяхната сватба и я наричаше най-добрата снаха на света. А днес дойде да вземе апартамента ѝ.
Телефонът звънна – Николай.
— Здравей, слънце — бодро каза той. — Как си?
— Майка ти беше тук при мен.
Пауза.
— Ъ… така ли? И какво е искала?
— Ти знаеш много добре какво е искала.
Още една пауза – по-дълга този път.
— Николай, това не е това, което мислиш…
— А какво тогава?
— Ами… мама просто се тревожи за мен… Казваше ми колко било неправилно…
— Какво точно било неправилно?
— Че изглеждам като издържан…
Ива го прекъсна:
— Николай, ти ли помоли майка ти да дойде?
— Не! Тоест… просто говорихме… Тя сама реши…
— За какво говорихте?
– За това… ами че мъжът трябва да бъде стопанин…
– В моя апартамент ли?
– Не във твоя! В нашия!
– Апартаментът е мой, Николай. Купен с мои пари преди още да те познавам.
– Но нали сме семейство!
Ива затвори очи. Да – семейство са вече; преди месец подписаха бракa си и само преди седмица се върнаха от медения месец. А вече започват претенции към нейното имущество…
– Николай, прибери се вкъщи. Ще поговорим лично.
– Но аз съм във фитнеса…
– Оставяй фитнеса и идвай веднага вкъщи!
– Какво стана?
– Стана това: майка ти доведе адвокат и поиска да подпиша дарение на половината апартамент на твое име!
– Ох боже мой… Ива, аз нямах представа…
– Не лъжи!
– Не лъжа! Каза ми само че искала просто да поговорите!
– Да поговорим? С документи и адвокат?!
– Мислех… може би просто ще предложи всичко официално…
– Всичко кое?
– Еми… дяловете… такова…
