— Аз… аз не знам защо той… — започна тя, а смехът се засили.
Но Мария изведнъж си спомни сутринта. Тя миеше пода в стаята на олигарха, когато лекарите излязоха и за миг остана сама с болния. Апаратурата тихо пищеше. В тишината тя улови странна миризма. Лека, сладникава, напомняща на ацетон. Тогава не ѝ обърна внимание — може би ѝ се е сторило. Но сега, гледайки таблицата с анализите, жената забеляза: кръвната захар беше повишена, но не критично.
Главният лекар вече искаше да махне с ръка: „Ясно. Извинете за безпокойството.“ И изведнъж Мария избухна, самата тя невярваща на смелостта си:
— Мирише му на ацетон от устата — като при начален диабетичен кетоацидоз.
Тя веднага се смути и замълча, сякаш съжали, че изобщо е проговорила. В залата настъпи тишина. Десетки очи се втренчиха в чистачката. Главният лекар присви очи и попита отново:
— Какво казахте?
Мария, усещайки как ѝ треперят коленете, повтори малко по-уверено:
— Когато сутринта чистех в реанимацията, ми се стори, че от Красимир мирише на ацетон. Като разтворител мирише — само че по-слабо.
— Ацетон? — повтори главният лекар озадачено.
Из залата премина ропот. Някои лекари си размениха погледи.
— И какво от това? — обади се младата докторка от ендокринологията. — Да, има повишена захар, но не чак толкова.
Тогава стана именно онзи възрастен терапевт Благой. Той развълнувано си оправи очилата:
— Колеги, почакайте! Тя казва абсолютно вярно. Миризмата на ацетон от устата е признак за кетоацидоза.
В залата увисна напрегната тишина. Дори тези, които първоначално се подсмихваха, сега слушаха внимателно. Главният лекар се намръщи; гласът му прозвуча недоверчиво:
— Кетоацидоза? Но нали захарта му не беше критично висока…
Възрастният терапевт Благой стана от мястото си; изглеждаше развълнуван, но в очите му гореше професионален интерес. Заговори ясно към всички:
— Случва се и при не чак толкова висока захар — особено ако диабетът е втори тип и досега не е бил диагностициран. Прибавете към това силното обезводняване и стреса.
Направи пауза и обясни простичко: когато организмът няма достатъчно енергия, започва да разгражда мазнините; така се образуват кетоновите тела — токсични съединения. Ако станат прекалено много — настъпва интоксикация: това е кетоацидозата; човек губи съзнание или изпада в кома — всичко това без явен скок на захарта.
Мария плахо добави:
— Последните дни почти нищо не беше ял преди да постъпи в болницата… Чух само че пил малко вода.
Младата ендокриноложка плесна чело:
— Точно така! Обезводняване и стрес! Можело е рязко да му скочи захарта!
Всички заговориха наведнъж. Главният лекар вдигна ръка:
— Почакайте! Ако това е диабетичен кетоацидозис — защо тогава бавим? Веднага проверяваме кетоновите тела! Къде са резултатите?
Оказа се такъв тест още не са правили; пробите били пратени в лабораторията едва преди няколко минути след като чуха възможната диагноза и всички чакаха резултатите със затаен дъх.
Но поради спешността чакането бе кратко: анализът бе направен светкавично и в залата хукна задъхана млада лаборантка с лист хартия в ръце.
— Положителен! Кетоновите тела са силно повишени! — извика тя още от прага.
Лекарите ахнаха; главният лекар грабна резултата; лицето му посърна.
— Веднага го карайте в реанимация! Започнете инфузии! Инсулин веднага! Сложете системи с електролити! Бързо!
Няколко души скочиха и хукнаха към изхода като даваха нареждания по радиостанцията по пътя.
Останалите гледаха чистачката като привидение.
Мария притисна гръб до стената без да знае дали може да си тръгне.
„Да не би да сънувам? Господи… Просто си спомних старата съседка диабетичка… Така миришеше у тях когато ѝ скачаше захарта.“
