— Ние с Галина всичко решихме. Ти се връщаш на работа. Анна ще излезе в майчинство вместо теб, — каза Иван и се усмихна така сияйно, сякаш съобщаваше на Елица за някаква неочаквана, приятна изненада.
Лъжицата изпадна от ръката на Елица и с глух звук тупна в недоядената каша на Изабела. Тя реагира мигновено: устните ѝ се изкривиха, веждите се сбърчиха над носа, а от гърлото ѝ се изтръгна сърдито сумтене. Елица, без да откъсва поглед от Иван, посегна към салфетката, за да избърше кашата от брадичката на детето.
— Ти… Какво сте решили? — попита жената, мислейки си, че нещо е разбрала погрешно.
— Нали казваше, че си уморена — Иван сви рамене и направи вид, че нищо особено не се случва. — А работата е и разнообразие, и пари. Анна ще гледа и нашето дете, и своето. Галина ще ѝ помага. Всичко е наред.
Елица дълго мълча. Дори не мигаше — просто го гледаше така, сякаш виждаше в мъжа си нещо ново.
Трябваше вече да е свикнала със сюрпризите. Но всеки път Елица пак оставаше леко шокирана от това колко лесно някой друг планира живота ѝ вместо нея.
— И не ти ли хрумна първо да обсъдиш това с мен?
— Какво има да обсъждаме? — Иван разпери ръце. — Всичко е логично. Вече година си вкъщи. Анна така или иначе също е в майчинство. А ти ще започнеш поне на половин щат. На всички ще им стане по-леко.
„Всички“ в случая бяха золовката и свекървата. Иван с очарователна лекота прехвърляше техните проблеми върху жена си.
— Аха… „По-леко“, — промърмори Елица без да го поглежда. — Особено на мен.
Той замълча. После сви рамене така сякаш казва: „Не бъди толкова упорита“.
…Преди няколко седмици вечерта Елица реши внимателно да прегледа движенията по общата им сметка. Цифрите танцуваха пред очите ѝ: петстотин натам, хиляда насам… А между преводите — „Анна“.
Анна беше навсякъде. Прекалено много.
— Пак ли ѝ даде пари? — попита тогава Елица стараейки се да не повишава тон.
Заради Изабела. Само заради нея. Детето спеше дълбоко до тях, прегърнало плюшената сова.
— Да де… Помоли ме за памперси до понеделник — Иван дори не я погледна: беше твърде зает с телефона си.
— Това вече е трети път „до понеделник“. Не ти ли прави впечатление, че самите ние сме почти на нула?
— Елице, това са моите пари! Аз ги изкарвам! Както реша – така ги харча! — раздразнено отвърна Иван.
Тя учудено повдигна вежди.
— Докато аз съм в майчинство твоите пари са наши пари! Аз родих детето ни! Аз съсипах здравето си! Аз стоя вкъщи с Изабела – макар че можех и аз да работя! Уговорката беше ти да издържаш семейството ни! А сега какво – решил си че си спонсор? Или имаш благотворителен фонд?
— Недей започвай пак! Като почнеш сама да печелиш – тогава ще говорим!
И точно тогава вътре в нея нещо се счупи… Сякаш някой удари стъкло с чукче и през цялата му повърхност тръгна пукнатина…
