— Ага, извини се, — изсмя се Натали. — А след месец пак ще е същото. Даниела, ти си умна жена! Наистина ли не разбираш — докато финансово зависиш от него, той ще те унижава.
Тя отвори лаптопа и започна бързо да пише нещо.
— Виж колко обяви има — търсят частни учители по математика. Почасово плащане от хиляда лева! А ето и сайт, където хората поръчват домашни сладкиши. Твоите пайове ще се разграбят за секунди!
Даниела се приближи към екрана. Наистина, предложенията бяха много. И изискванията не изглеждаха толкова страшни…
— Ами ако не стане? Ако вече съм прекалено стара за всичко това?
— Стара? — възмути се Натали. — Ти си на петдесет и девет, а не на осемдесет! Леля ми на шейсет и пет завърши курсове по маникюр и сега няма отърване от клиенти!
Проседяха до вечерта, разглеждайки възможностите. Натали помогна да създаде профил в сайта за частни уроци и да пусне обява за домашна сладкарница в местните групи в социалните мрежи.
— Ще започнем с малко, — каза приятелката на изпроводяк. — Най-важното е да повярваш в себе си.
Първото обаждане дойде само след два дни. Една жена търсеше учител по математика за сина си – деветокласник.
— Математиката изобщо не му върви, — оплака се майката по телефона. — Може ли да работите с него няколко пъти седмично?
Сърцето на Даниела биеше лудо, когато насрочи първия урок. Ами ако не успее? Ако е забравила всичко научено в университета?
Но Антон, слабичко момче с умни очи, се оказа благодарен ученик. Даниела обясняваше алгебрата с прости думи, даваше примери от живота и изведнъж видя онзи пламък на разбиране в очите му.
— Уау, то всъщност не е толкова трудно! — възкликна той, когато сам реши задачата.
— Разбира се, че не е трудно, — усмихна се Даниела. — Просто трябва да намериш правилния подход.
След урока майката на Антон ѝ подаде плик с пари.
— Много ви благодаря! Отдавна не го бях виждала толкова запален по ученето!
Две хиляди лева. Първите ѝ самостоятелно спечелени пари от тридесет години насам. Даниела вървеше към дома си със свития в ръка плик и се чувстваше като космонавтка стъпила за първи път на Луната.
Вкъщи Васил гледаше телевизия.
— Къде беше? — измърмори той без да откъсва поглед от екрана.
— Помагах на едно момче с уроците по математика – частен урок, — отвърна тя възможно най-естествено.
— Частен урок? — най-сетне я погледна той. — Откога така?
— Отскоро реших малко да припечеля допълнително.
Васил се засмя:
— Хайде де! Да видим колко ще издържиш… Само гледай децата да не ги осакатиш с твоето преподаване!
Даниела мълчаливо премина към спалнята без да отговаря. Скри плика в старата кутия за бижута и тихо каза на отражението си в огледалото:
— Ще видим кой кого ще осакати…
През следващите две седмици тя намери още трима ученици. А поръчката за торта за рожден ден ѝ донесе още хиляда и петстотин лева. Парите в кутията растяха – както и увереността ѝ в себе си.
Записа се на курс по компютърна грамотност и си купи нова рокля – за първи път от години без разрешение от мъжа си. И започна да прави планове.
След два месеца Даниела вече имаше седем редовни ученици и опашка желаещи за домашната ѝ сладкарница.
Тайно нае малък едностаен апартамент в центъра – идеален за провеждане на уроци.
— Мамо, сякаш много си се променила… — отбеляза дъщеря ѝ Петя при гостуването си вкъщи. — Сияеш някак…
— Малко работя напоследък… — скромно отвърна Даниела докато сервираше прочутата си торта „Наполеон“.
— Работиш? — учуди се синът ѝ Петър.— А татко знае ли?
