Той е мъничък, чихуахуа, едва се забелязва. Ще си лежи в легълцето и ще потреперва. Само го извеждай веднъж на ден. И го храни по график.
— Иванке, имам алергия. Наистина, очите ми сълзят, гърлото ме сърби… А и почти не съм си вкъщи. Все пак работя! — опита се да откаже Десислава.
— Десислава, стига мрънка! Алергията не е болест! Купи си капки и ще си като краставичка! Кучето е тихо, няма да го усетиш дори — нито ти него, нито то теб. Помогни ми! Между другото вече пристигам. Отвори вратата.
Десислава искаше да игнорира молбата, но не успя. Съседката отвори входната врата и Иванка заедно със семейството ѝ влезе във входа. Там започна да чука по вратата ѝ. Наложи се да отвори.
Така в живота на Десислава се появи чуждо куче. И с него — безсънни нощи, хапчета, раздразнение, сърбеж и козина по ъглите. Десислава се държеше стоически. Но вътре в нея растеше нещо неприятно: умора, примесена с усещането, че някой я е предал.
***
Иван се появи изненадващо — новият служител във фирмата, където работеше Десислава: висок, спокоен и внимателен мъж. Влезе при нея в кабинета към края на деня — уж да сверят няколко числа от отчета. После предложи да я закара до дома ѝ като благодарност за отделеното време и… остана на чай.
За Десислава не беше необичайно да приема гости у дома си, но толкова приятни момчета като Иван досега не беше имала на гости. Иван много се шегуваше, разпитваше я за работата и хобитата ѝ и много се учуди като видя антихистамините ѝ.
— Доброволно ли прие това? — попита Иван с поглед към кучето. — Носът ти тече непрекъснато!
— Ами… Иванка ме помоли. Всеки има своите трудности все пак… А при мен… уж всичко е наред: нямам гадже, нямам деца… Алергията минава с лекарства.
— Всичко наред ли е или само „уж“? — уточни той.
Десислава се засмя. Той си тръгна, но до понеделник мислеше само за нея. Така започнаха отношенията им – различни от обикновен служебен роман.
Иван ценеше репутацията на Десислава и двамата се виждаха само след работа; през уикендите той често оставаше при нея – всеки път гледайки кучето и зачервения от алергия нос на любимото си момиче и мислейки как може да й помогне.
Една неделя беше особено горещо; Десислава отвори прозореца за проветряване – но в стаята нахлу миризма на изгоряло.
Тя хвърли поглед към прозореца:
— Това е съседът ми – паркира точно под прозореца ми… Затварям прозореца всеки път щом запали двигателя си… Безсмислено е да спориш с него…
— Опитвала ли си?
— Не особено… По него всичко си личи…
— Да… Разбирам те – както разбирам и съседката ти с трите деца; както разбирам колегите ти дето ти прехвърлят своите грижи… Вчера говори ли с проблемния клиент вместо Ралица час и половина?
— Помоли ме… — отвърна тя тихо.— Бременна е все пак… а случаят беше клиничен…
— Да… Разбира се… На Ралица нервите трябва да са спокойни – а ти сякаш нищо ти няма?
— Мислиш ли че съм глупачка? — поклати глава Десислава.
— Не; мисля че всички просто са прекалили вече! Трябва малко почивка – махни тези „пиявици“ от врата си!
— Тъкмо идва отпускът ми! — засмя се тя.
— И рожденият ти ден! — допълни той с усмивка – вече знаейки какъв подарък ще й подари.
***
– В петък заминаваш на вилно селище край езеро; организирах всичко! Там има гора, езеро и тишина; никакви съседи с колички или джипове под прозорците – каза Иван протягайки сертификат за почивка.– Честит рожден ден, Деси!
– Иване… Имам куче… Как мога просто така да го оставя?!
