Мария си мислеше, че с това връзката им е приключила.
Но грешеше. След няколко години се случи нещо, което шокира всички в селото.
Една есенна нощ, когато селото вече бе потънало в сън, Мария излезе извън градината си, за да събере сухи клони – само на десет минути пеша от дома ѝ. Живееше сама, но никога не се беше страхувала от гората. Поне до онази вечер.
По пътя изведнъж от тъмнината излезе огромен мъж. Преди дори да успее да извика, той запуши устата ѝ и започна да я влачи към пропастта.
Мария усети острия мирис на алкохол. Мъжът мърмореше, че я наблюдава отдавна и че „никой няма да я чуе в гората”.
Бореше се с всички сили, но не можеше да му надделее.
