– Габриела, извини ме. Наистина постъпих неправилно и трябваше първо да се посъветвам с теб, но… – Даниела въздъхна, събра мислите си и продължи. – Всъщност наех детектив.
– Защо? – Габриела я погледна неразбиращо.
– Разбираш ли… Вие с Александър всичко си имахте наред. Любов, щастие… Всичко беше добре. А после изведнъж… И някаква любима жена… Коя е тя? Откъде се появи? Затова реших да разбера.
– Защо? – отново попита Габриела.
– Не знам защо… Помислих си, че е важно. Отвори плика и виж сама.
– Даниела… Не искам…
Габриела побутна плика към Даниела.
– Габриела, – каза меко Даниела. – Мисля, че трябва да го видиш.
– Даниела…
– Добре. Ще ти разкажа. Тя живее в общежитие и той сега е там при нея. Млада е. Много млада. Работи в магазин. Заплатата ѝ е малка. И…
И? – попита автоматично Габриела.
– Не ѝ трябва той! Това е! Не го обича изобщо! Има още няколко мъже и се вижда с тях.
Габриела сви рамене.
– Странно. Защо ѝ е тогава моят съпруг?
– Мисля, че заради парите. Апартаментът ви общ ли е? Общ! Значи ще го делите. Част ще остане за Александър, част за теб. Добра ли му е длъжността? Да! Заплатата му голяма ли е? Да! А тя е пришълка в града, много ѝ се иска да се закрепи тук! Имам няколко записа на разговори между нея и приятелките ѝ – там се оплаква, че Александър ѝ дава малко пари и заедно измислят как да получава повече от него.
– Все пак няма да гледам това, – поклати глава Габриела.
После въздъхна и добави:
– Значи това не е любов… поне от нейна страна…
– А ти няма ли да кажеш нищо на Александър? – попита Даниела.– Струва ми се, че трябва да знае.
– Не. Разбира се, че не. И се надявам и ти също да не казваш нищо. Мисля, че сам трябва във всичко да се ориентира.
………………………………
Мина време. Животът на Габриела постепенно започна да влиза в релси. Поне вече умееше по нов начин да общува с Александър, а той прекарваше дори повече време с децата отколкото преди.
Един ден Александър доведе Стоян от тренировка и каза:
– Габриела, прости ми! Не знам какво ми стана… все едно бях омагьосан… Искам да се върна обратно!
– Да се върнеш?! – учуди се Габриела.– Защо изведнъж?
– Разбираш ли… осъзнах, че тя няма нужда от мен… Не ме обича… Да, известно време ме питаше какво ново има в работата ми и ме слушаше внимателно докато разказвах — очите ѝ бяха заинтересовани… Но сега вече ѝ е все едно… Само пари търси от мен…
– Никога не съм мислила, че за теб има значение дали ще ти разказвам какво става на работа… Ти никога не си проявявал интерес към моята работа — даже преди години предложи изобщо проблемите от работата ни да не ги носим вкъщи… Затова никога не съм те питала за твоята работа — каза Габриела.
— Бях забравил нашето правило… Освен това тя не желае аз толкова много внимание на децата ни да отделям — правеше скандали заради това… А аз ги обичам — замълча Александър и добави: — И теб също те обичам… Много…
…………………………..
— Хм… работата стана сложна…, — замислено проточи Даниела.— Ще го приемеш ли обратно?
— Мисля, че ще го приема обратно.— Дълго говорихме с него: той ми каза своите претенции; аз — моите; решихме всичко да започнем начисто…
Габриела помълча малко и добави:
— Само дето не съм сигурна дали ще мога напълно да забравя тази негова постъпка… Знаеш ли до какъв извод стигнах?… Все пак преди човек окончателно „да строши дървата”, по-добре е спокойно двамата на маса всичко открито да обсъдят: кое ги боли или им тежи взаимно… Защото рушенето винаги става по-лесно отколкото строежа…
