Димитър пребледня, скочи и започна да се лута из кухнята, търсейки капките.
— Мария, недей! Моля те, успокой се!
Той погледна Невена с очи на пребито куче — изплашени и жалки.
— Невена… Виждаш ли, зле ѝ е… Хайде да дадем билетите? Наистина, на Виктория ѝ трябват повече… А ние… ние после ще отидем.
Невена гледаше човека, с когото беше прекарала петнадесет години, и осъзнаваше: той се предаде.
Той я предаде — тяхната мечта — заради майчиния театър.
— Ти ще дадеш нашите билети? — попита тя.
— Ех, Невена! Недей така! Това е мама!
Мария леко отвори едното си око, увери се, че синът ѝ „узря“, и пак застена драматично, обръщайки очите си нагоре.
— Добре — каза Невена с леден глас. — Вземайте ги.
— На детето му трябва море, а вие на вилата ще се оправите! — отсече Мария и сложи ръка на сърцето си. Очаквах защита от мъжа си, но той ме погледна умолително и разбрах: отпуската ни пропада.
Мария си тръгна след десет минути — чудодейно излекувана от инфаркта.
— Утре сутрин Ралица ще мине да вземе документите — подхвърли тя на прага. — Хайде де, прехвърлете всичко и дайте пари за екскурзии. Хиляда долара стигат, не бъдете дребнави!
Вратата се затръшна.
Невена стоеше в коридора.
Димитър опита да я прегърне.
— Невена… Прости ми… Не мога просто така, когато тя…
Невена го отблъсна:
— Не ме докосвай!
Отиде в банята и пусна водата докрай.
Седна на ръба на ваната и заплака.
Не заради билетите — а от унижение.
Представи си как утре пристига Ралица. Тази „бедна вдовица“, която всъщност живее с един арменец търговец на пазара, но го крие заради помощите.
Ще дойде с Виктория – тринадесетгодишната дългучка, която вече пуши и псува учителите по най-грубия начин.
Ще вземат билетите и ще се смеят: „балами са тия хора – пак ни спонсорират“.
А Невена ще замине на вилата да плеви градинките си…
„Мразя ги“ – мислеше тя. – „Мразя ги всички. И Димитър – слабакът.“
Искаше ѝ се да събере багажа си и да си тръгне. Но къде? Апартаментът е ипотекиран още пет години. Ако напусне – всичко остава за тях…
Не! Не може да напусне!
Невена избърса сълзите си и погледна в огледалото:
Лицето ѝ беше подпухнало и червено. Но очите… Бяха зли!
— Добре тогава — каза тя на отражението си. — Искате Турция? Ще получите незабравима Турция…
— Недей да плачеш, скъпа! Догодина ще идем… — опитваше да я успокои мъжът ѝ. Той не знаеше: аз не плачех от обида – а от ярост; в главата ми вече зрее план за „незабравима“ почивка за неговото семейство…
През нощта Невена не мигна; лежеше до хъркащия Димитър и мислеше…
В ума ѝ узря план: подъл, твърд… народен план!
На сутринта едва дочака Димитър да излезе (той избяга по-рано само за да не среща погледа ѝ), после Невена звънна на Виолета.
Виолета работеше в туристическата агенция през която бяха резервирали екскурзията; приятелка от детството й беше човекът там…
— Виолета здравей! Аз съм Невена… Имам извънреден случай!
— Какво стана? Отмениха ли полета?
— По-лошо… Мария ми измъкна билетите…
— Не може да бъде?! Ти им ги даде?
— Наложи се: инфаркт… линейка… Димитър паникьосан… Слушай внимателно сега…
