— Дайте ни вашата почивка, на родата ѝ е по-нужна! — изпищя Мария.
Невена гладеше роклята си, ютията съскаше и плюеше пара, но тя дори не забеляза как си изгори пръста.
В главата ѝ се въртеше само една мисъл: „След дванадесет часа ще пия нещо студено и ще гледам към Средиземно море. Без отчети, без шофьори с техните пътни листове, без баланси.“
Чакаше тази отпуска цяла година, спестяваше от всяка заплата, отказваше си ново палто, на мъжа си – въдица. Бяха купили пет звезди в Кемер, ултра ол инклузив. Рай на земята за двеста и петдесет хиляди лева.
До нея на дивана лежеше отворен куфар: бански костюми, слънцезащитни кремове, плавници на Димитър – всичко беше готово.
Звънецът на вратата прозвуча като сирена – настойчиво, дълго и неприятно.
Невена подскочи и погледна часовника – девет вечерта. Кой ли може да е?
Димитър отиде да отвори.
След минута в коридора се чу гласът, от който зъбите на Невена започваха да скърцат.
— Димитър! Не сте заключили? А ние при вас! Имаме сериозен разговор.
Мария – професионална страдалка и заслужил манипулатор на България.
Невена изключи ютията, пое дълбоко въздух, сложи дежурната усмивка и излезе в антрето.
Мария вече се събуваше с пъшкане и опряна на рамото на сина си.
— Ох, гърба… Ох, краката… Невена, направи чайче с лимон и намери корвалол – нещо ми играе сърцето.
Невена мълчаливо тръгна към кухнята.
След пет минути Мария седеше на масата и шумно отпиваше чай от чинийка (винаги пиеше така „по търговски“, макар че беше обикновена пенсионерка).
Димитър седеше срещу нея със сведена глава. Той вече знаеше какво предстои – усещаше го с гръбначния си мозък, дресиран от майка му четиридесет години наред.
— Та така — Мария остави чинийката. — Работата е следната: Ралица с Виктория трябва да идат на море…
Невена застина с парцала в ръка.
— Мария, радваме се за Ралица – нека заминат сега има много полети…
— Не разбра — свекървата я погледна тежко. — Пари нямат. Ралица е вдовица и сама гледа детето; помощите са нищожни; а Виктория има аденоиди. Лекарят каза само морски въздух помага — иначе операция!
— И? — попита Невена усещайки как всичко вътре в нея завира.
— И трябва да помогнете! Род сте все пак! Вие имате почивки – утре летите!
— Имаме почивки — бавно каза Невена. — Купихме ги сами… Спестявахме за тях…
— Здрави волове сте! — Мария удари по масата с ръка. — На вас морският въздух ви е през пръстите! Глезотии! А за детето е въпрос на живот и смърт! На вилата ще преживеете някак… Там също има въздух. Реката мирише ужасно разбира се… ама ще минете!
— Мам… — обади се Димитър тихо. — Как така… Толкова време чакахме… Куфарите са готови…
— Чакали били те! — изпищя свекървата. — А за племенницата помисли ли?! За сестра ти?!
Мекушавец такъв! Не те така съм те учила аз! Егоист такъв! Цял си като жена ти станал! Алчни сте всички само за себе си мислите!
Тя се хвана за сърцето; лицето ѝ поруменя силно:
— Ох… ох… Сърцето ми… Боли ме… Димитре! Вода! Бърза помощ!… Ще кажа на лекарите че синът ми ме докара до инфаркт!…
