— Тук подпишете и жилището ще бъде ваше — каза нотариусът, но аз рязко дръпнах ръката си, когато видях, че свекърва ми вече посяга към документите ми.
— Тук подпишете и апартаментът ще бъде ваш — нотариусът подаде документите на Милена, но тя рязко отдръпна ръката си, щом видя, че свекърва ѝ вече се протяга към тях.
Тази сцена в нотариалната кантора се оказа повратна точка в живота на Милена. Жената седеше срещу нотариуса, стискайки документите, и усещаше как студени тръпки пробягват по гърба ѝ.
До нея седеше съпругът ѝ Светослав, а срещу тях — неговата майка Надежда. С прецизно оформената си прическа и студените сиви очи тя вече три години превръщаше живота на Милена в ад.
— Да видим сега — намести очилата си нотариусът. — Апартаментът ще бъде на името на Милена, нали така?
— Не! — прекъсна го остро Надежда. — На името на моя син! Това е напълно логично — мъжът трябва да е собственик на имота.
Милена усети как вътре в нея започва да кипи. Този апартамент тя купи с парите от наследството на баба си. Пари, които беше събирала и умножавала пет години наред. А сега свекърва ѝ иска жилището да се пише на Светослав?
— Майка е права — обади се изведнъж Светослав. — Така би било по-правилно.
Милена изумено се обърна към съпруга си. Та нали това вече беше обсъдено! Бяха се разбрали апартаментът да е на нейно име, защото това са нейните пари!
— Светослав, нали говорихме… — започна тя, но Надежда я прекъсна:
— Мила моя, не прави сцени пред чужди хора. И ти знаеш кое е най-добро за семейството ни. Кой знае какво може да стане — ако случайно се разведете, моят син да не остане без нищо?
Нотариусът покашля:
— Извинете ме, но мога да подпиша само така както е записано в договора за покупко-продажба. Там купувач е Милена.
— Това може да се промени! — повиши тон Надежда. — Светослав, кажи ѝ!
Светослав неспокойно се размърда:
— Милена, може би майка има право… Нека го пишем на мое име, какво значение има? Нали сме едно семейство…
Гърлото на Милена се стегна. Преди три години когато сключиха брак Светослав беше съвсем различен човек: нежен, внимателен и винаги подкрепящ я във всичко. Но след като заживяха близо до майка му всичко се промени.
Надежда започна да контролира всичко; а Светослав… вече не беше съпругът ѝ. Превърна се в момченцето на мама което не можеше да направи крачка без разрешение.
— Няма значение? — опита се спокойно да каже Милена. — Това са моите пари, Светослав! Наследството от баба ми.
— И какво от това? — изсумтя Надежда.— Вие сте семейство! В нормално семейство всичко е общо! Или може би не вярваш на мъжа си?
Милена погледна свекърва си право в очите. Още от първия ден тази жена я караше да чувства че не заслужава нейния „скъп“ син: твърде обикновена била твърде бедна твърде самостоятелна… Надежда мечтаеше за друга снаха: послушна тиха изпълняваща всяко желание.
— Доверявам се на Светослав — каза бавно Милена.— Но апартаментът ще бъде записан на мое име.
В стаята настъпи тишина.Надежда почервеня:
— Неблагодарница! Прибрахме те в семейството а ти…
— А аз? — изправи се Милена.— С моите пари купувам този апартамент и аз искам да бъда собственикът му.Това престъпление ли е?
— Светослав чуваш ли как ми говори?! – свекървата сложи ръка върху гърдите си.— Ах лошо ми става…
Светослав скочи веднага при майка си:
— Мамо! Миличка! Милена какво направи с нея?!
Но този театър беше добре познат за Милена.Винаги когато защитеше себе си Надежда веднага получаваше „инфаркт“.
— Да извикам ли линейка? – попита нотариусът но Надежда махна с ръка:
– Не трябва! Само вода… Светослав прибери ме вкъщи!
Светослав помогна на майка си да стане после хвърли гневен поглед към Милена:
– Доволна ли си? До това докара майка ми!
– Просто искам сама със своите пари да купя жилище – отвърна уморено Милена.
– Ще поговорим у дома – измънка Светослав и изведе майка си навън.
Милена остана сама.Нотариусът я погледна със съчувствие:
– Трудно положение… Но по закон имате право жилището да бъде записано само на ваше име.Това са вашите пари вашият избор.
– Благодаря ви – каза тихо Милена като извади документите.– Да приключим днес всичко…
Час по-късно тя излезе от кантората със свидетелството за собственост в ръце.Апартаментът вече бе неин.И все пак радост нямаше – само тревога за онова което я чака у дома…
Късно вечерта пристигна вкъщи.Нарочно бе забавила връщането за да избегне срещата с тях.Ала това бе невъзможно.Още щом прекрачи прага от хола гръмогласно прозвуча гласът на Надежда:
– Най-после пристигнала госпожата!
Милена влезе вътре.Светослав седеше до майка му двамата я гледаха сякаш бе извършила престъпление…
– Е доволна ли си? – започна Светослав.– Купи ли малкия ти апартамент?
– Да – каза спокойно Милена като свали палтото.– Всичко е уредено…
– И не те ли е срам?! – избухна Надежда.– Позориш цялото семейство! Какво ще кажат хората?!
– Кои хора? – попита уморено Милена.
– Всички! Съседите роднините… Всички ще говорят че нямаш доверие във мъжa ти че няма ред във вашия дом…
Милена седна във фотьойла срещу тях:
– Надежда това са моите пари.Имат право сама да решавам какво ще правя с тях…
