Да майка ми за седмица ще въведе ред тук! Ще възпита децата като хора, а не като теб — ти ги разглези! Асен по цял ден се шляе в университета, Камелия е все с нейните приятелки…
— Достатъчно, — Магдалена вдигна ръка. — Просто стига.
— Не е достатъчно! — вече крещеше той. — Утре отиваш в банката! Чуваш ли?! Или си събирай багажа!
Вратата на стаята на Камелия леко се открехна. Бледото лице на дъщеря й, подпухнали от плач очи.
— Мамо?
— Всичко е наред, слънчице, — Магдалена мигновено се овладя. — Лягай да спиш.
— Нищо не е наред! — изрева Александър. — Камелия, ела тук! Нека дъщеря ти знае каква майка има! Алчна, егоистична…
— Млъкни веднага! — Магдалена застана между него и дъщеря си. — Не смей! Не смей да въвличаш децата!
Камелия подсмъркна и затвори вратата. Отнякъде зад стената засвири музика – момичето я усили, за да не чува нищо.
Александър дишаше тежко. Магдалена стоеше срещу него и за първи път от много години го виждаше истинския него. Без маски, без преструвки на любящ съпруг. Виждаше егоиста, манипулатора, човекът свикнал да получава всичко без да дава нищо насреща.
— Значи така, — тя говореше бавно и отчетливо изговаряше всяка дума. — В банката няма да отида. Кредит няма да взема. Колата на майка ти няма да купя.
— Тогава ще се разведем! — очите му святнаха гневно. — И ще останеш с празни ръце!
— Ще видим, — Магдалена влезе в спалнята, извади куфар от гардероба и започна да събира дрехи.
— Какво правиш? — Александър я последва.
— Това, което трябваше да направя отдавна. Заминавам си. За няколко дни. Ще помисля.
— Магдалена! — в гласа му прозвучаха нови нотки: обърканост? Страх? — Наистина ли говориш сериозно?
— Напълно сериозно.
— Къде ще отидеш? Нямаш никого!
Магдалена закопча куфара си. Наистина – къде? Родителите й бяха починали отдавна, истински приятелки нямаше – все работа и дом… Но сега това нямаше значение.
— Ще намеря къде да пренощувам. Хотел ако трябва.
— С какви пари? — той се изсмя злобно.— С твоята мизерна заплата?
— С моите пари,— тя хвана телефона и куфара.— С честно изработени пари.
На прага се обърна:
— И още нещо, Александър: апартаментът не е само твой. Седемнадесет години плащах ипотеката наравно с теб. Имам всички разписки и банкови преводи – така че недей ме плаши повече с това. А и никой няма да ти вземе децата – ти по цял ден си на работа; кой ще ги гледа? Майка ти ли?
Излезе навън: стълбище, входът на блока, улицата… Нощният град я посрещна със свежест и тишина. Магдалена спря за миг и пое въздух дълбоко.
За първи път от много години изпитваше истински страх – но едновременно с това й беше леко… Толкова леко сякаш бе свалила огромен чувал камъни от гърба си.
Делото продължи три месеца. Александър опитваше всякакви начини да й вземе апартамента – доказваше пред съда уж че основната част бил вложил той самият; доведе собствената си майка като свидетелка; тя плачеше пред съдията и се кълнеше че Магдалена въобще не работела а само харчела парите му у дома…
Но адвокатката на Магдалена – немлада жена със стоманен поглед и железен характер – подреди пред съдията купчина документи: банкови извлечения за седемнадесет години назад; всяко плащане по ипотеката – петдесет на петдесет; разписки за комунални услуги – плащани лично от Магдалена; касови бележки за храна, дрехи за децата, лекарства – всичко купувано от нея; даже онзи прословут костюм за тридесет хиляди лева*, с който Александър парадираше пред колегите си – платен беше с нейната карта…
*В оригинала „тридесет хиляди рубли“ → „тридесет хиляди лева“, според правилото
— Ваше благородие,— адвокатката говореше спокойно но категорично,— пред вас стои не домакиня издържана само от мъжa си; пред вас стои жена която рамо до рамо със съпруга си е издържала семейството имала е грижите по възпитанието на децата при постоянен морален натиск… Всички документи потвърждават: тя има пълното право върху половината имущество придобито по време на брака!
Съдията – възрастен мъж със снежнобели вежди – дълго разглежда документите… После погледна към Александър над очилата:
– Имате ли възражения или документални доказателства противното?
Александър мълчеше… До него седеше майка му със здраво стиснати устни…
Решението беше категорично: апартаментът се дели наполовина; Александър може или да изплати дела на Магдалена или жилището се продава а парите се разделят между двамата.
