— Излезте, моля ви! Не съм облечена!
— Голямо чудо! И в родилното те видях!
И това е вярно — той нахлу в стаята веднага след раждането, докато я преглеждаха.
— Излезте.
— Първо намери чорапите!
Тя облече халата, извади чорапите и ги подаде. Александър си тръгна, доволно подсмихвайки се.
Илиян видя разплаканата си съпруга.
— Пак ли баща ми?
— Илиян, не издържам. Влиза, докато се преобличам.
— Ще поговоря с него.
— Вече говори.
На закуска Илиян опита отново.
— Тате, Милена моли да чукаш преди да влезеш.
— Това е моят дом! Когато искам — ще влизам! Не ви харесва — махайте се!
— Но тате…
— Никакви „но“! Приютих ви, храня ви, а вие още се оплаквате!
Храни… макар че продуктите Милена купуваше сама.
Към обяд пристигна сестрата на Илиян — Галина със съпруга си.
Милена се зарадва — поне малко разнообразие.
На масата Александър започна да се хвали:
— Помните ли как спасих Галина от хулиганите? Седем души ме нападнаха, всички ги разпръснах!
Галина си размени поглед с мъжа си — всички знаеха, че това беше един пиян съсед.
— Да бе, тате, голям герой си — каза тя без ентусиазъм.
— Така е! А тези тук неблагодарници! Давам им покрив над главата!
— Тате, стига вече — намръщи се Галина.
— Какво стига? В моя дом ще говоря каквото искам!
След гостите Милена миеше чиниите.
Александър се приближи зад гърба ѝ.
— Красива снаха имам аз.
Милена се напрегна.
— Благодаря ви.
— А Илиян не те цени. Съвсем омекна момчето…
Той сложи ръка на рамото ѝ. Тя се дръпна настрани.
— Трябва да ида при Анна…
— Спи тя. Я да си поговорим. Млада си, красива… Може би ти трябва по-добър мъж?
Милена рязко се обърна към него:
— Какво си позволявате?!
— Айде де, шегувам се!
Тя избяга от кухнята. Илиян лежеше на леглото.
— Чу ли?
— Чух…
— И какво?
— Милена, ще намеря работа — ще се изнесем. Терпи още малко…
— Колко още?
— Не знам…
Милена седна до него. Мъжът ѝ беше пречупен. Заводът го изхвърли след травмата като ненужен човек.
Вечерта тя приспа Анна.
Вратата пак се отвори.
– Приказка ли разказваш? – попита Александър и седна на ръба на леглото й.
– Да.
– Аз на Илиян за войната разказвах. Нека и тя знае!
