Всички ги гледаха така, че веднага ставаше ясно: всички мислят – той е бащата на детето и затова го осъждат. И Анна също – как можа да се забърка с такъв хлапак, на нейните години!
Павел изглеждаше по-млад от възрастта си, все още му искаха лична карта на касата, когато купуваше цигари или алкохол. А Анна след смъртта на съпруга си беше остаряла с поне десет години. Веднъж дори ги взеха за майка и син – избираха ѝ парфюм за рождения ден, а продавачката каза: „Колко грижовен син имате, а моят мързеливец само пред компютъра стои!“.
Анна тогава се натъжи и попита: „Наистина ли изглеждам толкова зле?“. Павел излъга, че не е така. Жалеше сестра си. И смяташе, че напразно е отблъснала онзи лекар и напразно прави аборт. На съпруга на Анна вече му беше все едно, дори да има живот след смъртта: какво толкова? Нека Анна бъде щастлива. За какво друго да живееш, ако не за щастие?
Тя се страхуваше да отиде сама на процедурата и го завлече със себе си. На приятелките си Анна не вярваше – колективът им беше женски и клюките бързо се разпространяваха. А за Павел не беше трудно – болница като болница. И умееше да пази тайни. Само му беше скучно; дори опита да флиртува с медицинската сестра, но тя го погледна толкова укорително, че му се прииска да каже:
– Не аз съм бащата на детето! Не аз!
Когато Анна излезе, не го погледна в очите. Павел внимателно я хвана под ръка и я поведе към колата. Там тя се разплака.
– Е, нищо де – каза той. – Нищо, всичко ще се оправи.
За да не изпадне сестра му пак в депресия като тогава след смъртта на мъжа ѝ, Павел изчака един ден докато тя си почине и я заведе в ресторант. Маргарита – неговото момиче – имаше рожден ден и защо това да не е повод малко да разсеят мислите? Анна първоначално отказваше леко, но после прие. Тя също го жалеше и Павел използваше това.
Общото между тях беше само баща им. Когато Анна беше на десет години, баща ѝ напусна семейството и се ожени повторно. Така се появи Павел. Сестра си почти не виждаше; Анна не можеше да прости на баща им за това, че ги е изоставил. Но когато Павел навърши десет години, майка му падна от прозореца. Баща им влезе в затвора, макар че Павел така и не бе сигурен дали той е виновен или не. Така или иначе остана под грижите на баба си, която никак не бе доволна от това положение. Тогава сестра му стана едновременно негов баща и майка. Веднъж чу как тя спори със своята майка (разбира се против тяхното сближаване). Тогава Анна каза:
– Как можеш да говориш такива работи? Горкото дете е почти сирак!
Баща им вече беше излязъл от затвора, но нито Анна, нито самият Павел общуваха с него повече. Майката оставила завещание (за което никой не знаеше), според което цялото ѝ имущество (а то било доста значително) преминавало към Павел вместо към баща му; така че той нямаше нужда от пари. От бащина любов също нямаше нужда — имаше Анна и това му стигаше.
В ресторанта Анна малко оживя — макар по някаква причина Маргарита никак да не ѝ допадаше; хареса ѝ обаче живата музика и ястията които Павел поръча специално за нея: тя все отказваше всякаква материална помощ от него — но пък можеше да я черпи хубава вечеря или да я води по театри (Анна много обичаше театърът — а той пък го мразеше). Маргарита също остана доволна — макар леко намръщена когато получи нов айфон за подарък; явно очакваше пръстен… Но Павел още никак не бе готов да скъса с ергенския живот.
