Иван и Калина се опитаха да си внушат, че това е просто нечия шега или съвпадение. Но Евелина знаеше как да действа предпазливо. Тя не бързаше да се показва открито, а тайно търсеше контакт с бивши бизнес партньори.
Първо това бяха кратки срещи по кафенетата, после — преговори зад затворени врати. Тя ги молеше за помощ да си върне контрола над компанията и им обещаваше дял от бъдещите акции.
С помощта на старите си съюзници Евелина постепенно разрушаваше делата на Иван: сделки се проваляха, доверени хора си тръгваха, договори губеха сила. Всяко действие изглеждаше като случайност, но всъщност разрушаваше позициите му.
Когато Иван и Калина останаха почти без нищо, Евелина излезе публично. Тя показа документи, доказателства и свидетели: всичко, което се бе случило, бе нейният план.
Тя заяви, че именно Иван е организирал опита за покушение срещу живота ѝ, и заведе дело срещу него.
Иван и Калина разбраха, че цялото им спокойствие е било илюзия. Животът им се превърна в публичен кошмар: разследвания, съдебни процеси, загуба на репутация.
Евелина, стоейки начело на своята компания, само тихо се усмихваше: отмъщението бе извършено и справедливостта възтържествува по нейните правила.
