— Да, бих казала това и пред съда. Имаме кореспонденция, снимки. И разписки за дълговете.
Ива се срещна с Радка в едно кафене. Младо, красиво и поддържано момиче беше. В очите ѝ се четеше обида.
— Наистина го обичах — призна си Радка. — Мислех, че ще бъдем заедно. После разбрах, че не съм единствената. Най-малко сме три.
— Три?!
— Да. Каролина от офиса му и Дияна от фитнеса. Случайно се засякохме, започнахме да говорим. Историята ни е една и съща: Иван обещаваше развод и взимаше пари назаем.
Ива не знаеше дали да плаче или да се смее.
— Колко ви дължи?
— На мен двеста хиляди лева. На Каролина — триста хиляди. На Дияна — сто и петдесет хиляди. И това сме само ние трите. Има още клиенти, приятели…
— Боже мой, в какво си се забъркала…
— Ива, готови сме да свидетелстваме в съда. Всички ние трите. Искаме си парите обратно, но не на цената на твоя апартамент.
С тези свидетелски показания Ива отиде при Илиян. Той грейна:
— Това е чудесно! Напълно разбива образа му на примерен съпруг, когото злата жена е изхвърлила на улицата. Подготви ги за делото.
Делото беше насрочено след две седмици. В деня преди процеса Иван опита още веднъж.
— Ива, трябва да поговорим — стоеше пред входа на блока отслабнал, с тъмни кръгове под очите си.— Без адвокати, без майка ми… Само ти и аз.
— За какво да говорим, Иван?
— В дупка съм… Дълбока дупка… Трябват ми пари или ще ме съсипят… Моля те… за последен път те моля — позволи ми да ипотекирам апартамента като обезпечение за заем… Ще върна всичко до стотинка, кълна се!
— Иван, ти ме изневеряваше две години… Поне с три жени…
Той пребледня.
— Откъде…
— Те ще свидетелстват в съда! Всички! С доказателства!
— Ива… това беше грешка…
— НЕ, Иван! Грешката беше да се омъжа за теб! А сега – МАХАЙ СЕ!
— Ще съжаляваш! — извика след нея той.— Майка ми няма да го остави така!
На делото настъпи истински хаос. Свидетелските показания на трите любовници избухнаха като бомба. Кamelia стоеше с каменно лице; Златко гледаше надолу към земята.
Виолета опита да дискредитира свидетелките им, но срещу документите и кореспонденцията нямаше какво да направи.
Съдията произнесе присъдата: искът на Иван се отхвърля изцяло; апартаментът остава за Ива; а поради злоупотреба с фалшиви документи делото срещу Иван се препраща към прокуратурата.
След процеса Кamelia пристъпи към Ива:
— Унищожихте живота на сина ми!
— НЕ аз го унищожих, Кamelia! Той сам го съсипа! А вие само му помогнахте!
— Ще си платиш за това…
Изведнъж Златко я прекъсна рязко:
— Достатъчно! Достатъчно е вече, Kamelia! Видя ли какво направи синът ни? Любовници? Дългове? Фалшифициране на документи?! А ти още заплашваш Ива?
— Златко ти…
– РАЗВЕЖДАМ СЕ с теб Kamelia! Омръзна ми всичко – омръзна ми да прикривам разглезения ти син и омръзна ми мълчанието! Извинете ме, Ива… Желая ви късмет!
Обърна се и си тръгна – оставяйки жена си със зяпнала уста насред залата.
Месец по-късно Маргарита донесе най-новите новини:
– Помниш ли онези клиенти дето ти разказвах – тези на които Иван дължи пари? Един от тях бил много сериозен човек… Олигарх – някой си Петър… Иван въвлякъл даже сина му в пирамидата – момчето загубило пет милиона лева от парите на баща си…
– А сега какво ще стане?
– Сега срещу Иван има наказателно дело – измама в особено големи размери… Очаква го реален затвор… Kamelia продава къщите им за адвокати и поне частично покриване на дълговете му…
– Не ги жаля – каза Ива тихо.
– Няма нужда… А между другото Златко действително подаде молба за развод – живее при сестра си и казват десет години е подмладял…
Ива седеше в апартамента си — В СОБСТВЕНИЯ СИ апартамент — и пиеше чай; навън блестеше пролетното слънце; телефонът ѝ примигна с ново съобщение от непознат номер:
„Ива… Аз съм Иван… Пиша от телефона на един от арестантите… Арестуваха ме… Майка не плати гаранцията – каза че вече няма син… Баща не вдига телефона… Прости ми… Прости ми за всичко!… Всичко провалих!… Едва сега разбрах какво изгубих!… Не моля за помощ – просто поисках прошка…”
Изтри съобщението.
Новият ѝ живот тепърва започваше.
В него миналото нямаше място повече.
Година по-късно Иva напълно преобрази дома си: нови мебели,
прясно боядисване,
цветя по прозорците.
Снимките ѝ с Иван бяха отдавна изхвърлени,
номерата на семейството му блокирани,
дори посудата бе сменена.
Седнала във фотьойла
с чаша кафе
и книга,
тя се усмихна:
най-после домът ѝ бе изпълнен със спокойствие,
а сърцето ѝ свободно от миналото.
