— Синко, запалих банята, ела да се насладиш на свежата пара! А аз ще ти донеса в предбанника прясна квасчица!
И Йорданка се въртеше като електрическа метла с вечен двигател.
А когато Пламен беше на двора и работеше като навит, грижовната му майчица му носеше вода на всеки петнайсет минути, разтриваше му ръцете, оправяше му шапката и дори донесе един такъв голям ветрило, с който можеш човек да убиеш — само и само да му създаде лек полъх, та да не би случайно детето ѝ да се изпоти!
За справка — синчето е на четиридесет и една години! И той приемаше всичко това така, сякаш е най-нормалното нещо!
А от другата страна — за онези три дни, в които Елица участваше в брането на реколтата, свекървата ѝ ако изрече десет думи към нея — пак добре! А за внуците — изобщо не ги забелязваше.
Погледна Елица тази идилия между майка и син и започна да си събира багажа за вкъщи.
***
— Пламене, ако теб не те притеснява всичко онова, което майка ти вече наговори по мой адрес, а още повече какво каза за твоя син и племенник ти, тогава дори не знам какво да ти кажа — произнесе Елица с обида в гласа. — Не мога просто да го разбера.
Вкъщи си нормален мъж, глава на семейството и добър баща. Защо тук се превърна в инфантилен мамин син? Това е просто отвратително!
— Той завинаги ще остане моето малко момченце! — изпищя Йорданка. — И не е твоя работа да казваш как трябва да се държи с мен!
— Да правите каквото искате! — размаха ръце Елица. — Само мен във всичко това не ме забърквайте!
Елица се обърна и продължи да си събира вещите. Пламен поиска нещо да каже на жена си, но майка му го спря:
— Пламене, остави я! Без нея ще ни е по-добре! Няма тук някой постоянно пред очите ми да ми се мотае! А аз ще ти направя вареники с череши!
Елица тихо прихна.
— И няма нужда тук някой да пърха! — извика към снаха си Йорданка. — Айде-вайде! Махай се! И дребосъците си вземи със себе си!
Елица преглътна и това. А когато вече вървеше към портата, изчака Пламен и му каза спокойно, безразлично и много тъжно:
— Пламене, разбира се много те обичам. Имаме семейство от години. Синът ни расте. Много ми е горчиво и болно от това, че не ме защити пред майка си – стоеше като пън и слушаш как ме залива с кал.
Не знам какво ще стане по-нататък със семейството ни. Да ти простя вероятно ще мога – но това унижение няма как да го забравя.
И много се надявам някой ден да намериш сили и разум сам да скъсаш връзката с полата на мама – и най-после пораснеш. А сега тръгвам.
Пламен стоеше срещу жена си със сведена глава. Нямаше какво да каже.
— Надявам се у дома един ден да се върне истински мъж – а не малък синчец-кротушец за мама; такъв дето трябва сополките някой друг все още да му бърше или гъзлето му духа.
След три дни Пламен дойде у дома им, събра багажа си и замина обратно при майка си. Елица прие това философски:
— Жалко. Много жалко… Жалко само че по-рано не го видях това… Но може би така е по-добре – поне синът ни няма лош пример от такъв баща…
Автор: Благой
