– Нощ е, спим. Звъни майка: „Пламен, трябва сутринта да полееш насажденията, а мен ме схвана кръста!“ И този послушен син се изстреля в три часа през нощта и хукна при майка си.
– Слушай, а дали пък не става дума за градината? – попита Нели. – Ами ако тя там е приютила някоя хубава мома за твоя Пламен и той всъщност не ходи при майка си, а при…
– Къде си тръгнала така? – възкликна Йорданка.
– Ще си ходя у дома – отвърна Елица.
– Какво ти е хрумнало пак? – Йорданка сложи ръце на кръста си. – Картофите не са извадени, навесът не е поправен, юрганите трябва да се изтупат за зимата! Работа бол, а тя решила да заминава!
– А знаете ли, приятно ми е! – каза с усмивка Елица.
– Какво ти е приятно? – възмути се Йорданка. – Можеш ли поне веднъж нормално да кажеш нещо?
– Приятно ми е, че обърнахте внимание на мен! – отвърна Елица.
– Извинявай много, че пред теб не се прекланям до земята — годините вече не са същите! – размахвайки ръце заяви Йорданка. – А какво всъщност искаш? Да ти се кланям тук и да ти гледам в устата?
– Аз нищо не съм искала — сопна се Елица. — Доведохме ви внуците — нашия и на Златка — а вие дори на тях внимание не обръщате!
– Защо трябва аз да гледам тази дребосъчория? Родителите им да ги гледат! Аз няма да тичам след техните капризи!
– Именно затова ще си ходя у дома!
– Пламен! — викът на Йорданка разлюля пердетата. — Иди тук! Жена ти реши да те напусне! Сега ще вземе децата и ще замине завинаги!
По същество — вярно, но по факти — пълни глупости! Но Пламен долетя за секунди.
— Елица, какво става? — попита той и се хвърли към жена си.
— Тя е недоволна от посрещането! — отговори вместо снаха си Йорданка. — Поклони ѝ липсват! И няма кой да ѝ държи опашката по завоите!
Такова дупе си е отгледала, че без навигатор не може нито един завой сама да вземе!
Вместо с ударен труд малко килограми да свали, тя тръгнала към вкъщи още целулит върху юрганите да трупа!
И почти без пауза се обърна към сина си:
— Пламене, защо жена ти я не възпитаваш? Толкова работа има у нас! — с меден глас започна Йорданка. — А тя решила всичко на твоите рамене да стовари!
Кога се е видяло жена мъжът ѝ опора да не бъде? Ти трябваше за косата я повлачиш! — жената се задави леко и погледна презрително към снаха си: — Макар че няма много какво за дърпане там… Три косъмчета останаха и те скоро ще паднат сами!
— Пламене! — изръмжа Елица. — И още питаш какво става?
— Елице, ама наистина работата ни затрупа… Нали затова дойдохме да помагаме. Още нищо не сме свършили, а ти вече обратно тръгваш. И малко само качила килца… тук ще стегнеш фигурата…
В най-голяма степен възмутена, Елица само местеше поглед между доволното лице на свекървата и недоумяващото лице на мъжа си.
