Нели затвори лаптопа и се протегна в креслото. Работният ден в сферата на онлайн продажбите беше успешен — няколко големи поръчки донесоха добра печалба. Шестдесет и две хиляди на месец ѝ позволяваха да се чувства уверена, особено заедно със заплатата на Асен. Съпругът ѝ работеше като шофьор и получаваше около петдесет и пет хиляди, така че двамата без проблем изплащаха ипотеката за двустаен апартамент.
Асен се прибра вкъщи около седем, изморен след дълъг курс. Вечеряха, обсъдиха плановете за уикенда. Тогава телефонът иззвъня — обаждаше се свекървата.
— Здравей, — отговори Нели, виждайки името на Венета на екрана.
— Нели, имам едно предложение. Да отидем всички заедно при сестра ми на вилата, сега има доста работа там. Лято е все пак, най-натовареният сезон.
Нели погледна към съпруга си, който повдигна вежди с уморено изражение.
— А какво трябва да се прави там?
— Обыкновени градинарски неща. Да оплевим лехите, да загърлим картофите, да носим вода за поливане. Сестра ми знаеш рядко ходи там — работа, градски ангажименти. А дворът е голям и без помощ няма как да се справим.
— А кога мислите да тръгвате?
— През уикенда. Още в събота сутринта рано. Мислех си, че ти и Асен сте млади и енергични — ще се справите с тежката работа. А ние със сестра ми ще поемем по-лекото.
Асен взе телефона от жена си.
— Мамо, а кой ще плати пътя? Бензинът, храната?
— Ох, Асене, моля те! Колата не сте я купили заради мен все пак. А за ядене — там всичко си расте свое.
Нели си върна телефона.
— Венета, чий е участъкът? И реколтата на кого остава?
— На сестра ми естествено! А реколтата… Еми всичко ни е общо. Нали сме семейство!
След разговора Нели седна до съпруга си на дивана.
— Асене, разбираш ли какво става? Твоята леля има вила, сама не ходи там и пак прибира цялата реколта. Канят ни да работим безплатно и дори сами да си плащаме разходите по пътя.
— Ей сега два пъти ако идем — няма проблем. На мама трябва да помогнем все пак.
— На мама? Асене, твоята леля не ми е семейство! Никога не съм я виждала дори! А майка ти говори за „обща реколта“, но аз силно се съмнявам дали ще видим поне връзка копър!
— Недей така де! Все нещо ще ни дадат…
— За мен това е важно! Имам само два почивни дни седмично и не желая да ги губя в чужда градина!
Асен сви рамене и включи телевизора. Разговорът приключи дотук, но Нели видя ясно колко малко я разбира мъжът ѝ.
На следващия ден Венета звънна отново.
— Нели, помислих още веднъж… В събота рано сутрин тръгваме — към шест часа! Да свършим повече преди жегата!
— Венета, няма да дойда!
— Как така няма? Защо?
— Защото имам свои планове през уикенда!
— Я гледай ти! Навремето жените други бяха… Не седяха така разсъждавайки — тръгваха веднага да помагат! Без въпроси кому или защо…
— Навремето жените много неща са правили по принуда… Но времената са други вече!
— Ей такова възпитание сега… Доведеш жена вкъщи — никаква полза!
Венета затвори телефона рязко. Нели остана седнала с апарата в ръце — раздразнена и обидена едновременно.
Вечерта Асен се прибра от работа и веднага отиде при жена си:
— Мама звънна… Каза че грубо си ѝ говорила…
— Не грубо – честно!
— Нели все пак са ни близки хора… Един път ако идем – какво толкова?
— Асене обясни ми: вилата е на леля ти; тя прибира реколтата; аз защо трябва да работя там?
— Понеже мама те моли…
— Леля ти не ми е семейство – нито я познавам нито съм я виждала някога! Ако майка ти държи толкова – сама да ѝ помага!
— На мама ѝ тежи вече – възрастна стана…
– И аз ли съм лека? Работната ми седмица е като при всички други хора; почивните дни са единственото време за себе си…
– Но нали работиш вкъщи – не стоиш по офиси…
Нели усети как всичко вътре ѝ се напрегна… Старата песен: „работа от вкъщи“ значело „неработа“.
– Асене… Аз изкарвам повече от теб… И работя поне осем часа дневно… Това че го правя у дома не значи че почивам…
– Но натоварването все пак не е като физически труд…
– Откъде знаеш? Седял ли си десет часа подред пред компютър някога?
Разговорът пак стигна до задънена улица… Асен отиде под душа; а Нели остана сама в кухнята потънала в мисли…
На следващия ден на работа Нели разказа на колежката Ясмина за семейния конфликт:
– Чуй ме… Може би наистина трябва веднъж поне да идеш – само за мира у дома…
– Ясмина… Не разбираш… Ако веднъж тръгна – после всяка събота до есента ще ме карат натам… После сигурно ще ме карат даже картофи да копая…
– Хайде де – чак всяка седмица ли?!
– Всяка! Познавам тази тактика: първо молят уж услуга; после става задължение…
В четвъртък Венета звънна директно на Асен:
– Асене… Мисля дали сам да идеш този път? Щом Нели толкова държи принципите си – оставяме я вкъщи…
– Мамо недей така говори за Нели…
