– Утре сутринта ми трябват десет хиляди. За бензин и лични разходи!
Остана сама с тази информация, която я удари като гръм от ясно небе.
„Откъде да намеря толкова пари?“, мислеше си Магдалена. „До заплатата има още време, аванс няма да ми дадат… Да помоля Алекса?
Тя със сигурност ще ми услужи, но после при всеки удобен случай ще ми го натяква. Наистина ли ще трябва да посегна на резервите си?“
Не искаше да разочарова любимия си мъж, затова Магдалена изсипа всичките си „аварийни спестявания“ и даде на Иван поисканата сума.
През целия следващ месец Иван незабелязано измъкваше още пари от Магдалена и същевременно се ядосваше, че храната е прекалено обикновена и безвкусна.
– Пак ли няма месо? Магдалена, сега имам нужда да се храня добре! Добре знаеш, че един мъж трябва да се храни с месо!
Къде е телешкото? Или поне пуешко? Пилешките воденички вече не мога да ги понасям – защо изобщо ги купуваш? А плодовете къде са?!
Магдалена отброяваше дните до края на болничния му. Трябваше й Иван най-сетне да се върне на работа, иначе всичките й усилия щяха да отидат напразно.
Дълговете се трупаха, наближаваше вноската по ипотеката, а Иван искаше все повече.
Магдалена отново и отново пресмяташе бюджета си и отчаяно размишляваше.
Нищо не излиза! Заедно с Иван до заплатата им оставаха едва осем хиляди. А трябва да се платят още токът и другите сметки…
– Какво да правя? – промълви Магдалена и обнови банковото приложение.
Остатъкът по ипотеката не беше намалял и Магдалена никога не би си позволила да пропусне плащане. Без храна някак ще преживее, но без покрив над главата – никога.
Остави телефона настрана и пое дълбоко въздух. Може колкото ще да отлага това, но неприятният разговор беше неизбежен.
Стана от мястото си в кухнята и тръгна към хола – трябваше деликатно да намекне на Иван, че е време вече да се върне на работа, иначе няма как дълго така.
Опитваше се да подреди мислите си, когато гласът на Иван я изтръгна от унеса й.
– Колко ти трябват, Таня?
„Коя е Таня?“ учуди се Магдалена.
Съвременните телефони имат доста добри говорители, затова Магдалена тихо пристъпи до вратата и заслуша:
– Колата пак ми се развали, Иване. Трябват ми около петдесет хиляди за ремонта.
Иван се засмя:
– Добре, скъпа. Веднага ти ги превеждам.
„Скъпа?!“ възмути се Магдалена наум.
Тя отвори вратата точно в момента, когато Иван приключи разговора. Той я изгледа въпросително и учудено попита:
– Какво правиш тук?
– Слушах един много интересен разговор. Как е Таня? – Магдалена седна на дивана.
Иван дори не трепна. Усмихна се кисело и раздразнено отвърна:
