Съпругът, който обикновено не се разделяше с телефона си дори в банята, този път го беше забравил.
И на неговия телефон пристигна съобщение.
Милена застина в недоумение.
От текста стана ясно, че тези двамата отдавна поддържат връзка.
Милена стоеше объркана между двете креватчета с плачещите близнаци: съпругът ѝ отново се беше забавил на работа.
А тя толкова имаше нужда от помощ!
Майка ѝ, която обикновено помагаше с бебетата, днес не беше дошла.
Свекървата също не можа да помогне.
Затова ѝ се наложи да се справя сама.
Колко прекрасно беше, когато разбра за бременността и на ехографа видя, че ще има близнаци!
Съпругът буквално я носеше на ръце!
Макар и тогава да закъсняваше след работа: — Скъпа, нали разбираш, че аз съм глава на семейството и трябва да ти осигуря достоен живот!
Тя, разбира се, разбираше.
Още повече че вече трябваше да осигуряват и двамата си синове: родиха им се момченцата Петър и Николай. „Господи, помогни ми да издържа всичко това!“ — с отчаяние си помисли Милена.
И точно в този момент някой позвъни на вратата: изглежда Благой чу молбите ѝ!
Само дано е съпругът ѝ: нека по-рано приключи работа и помогне с момчетата, на които започваха да никнат зъбките.
А всички родители знаят колко е трудно това.
Но на прага изобщо не стоеше мъжът ѝ, а по-малкият му брат Денис, който беше с три години по-млад. — Минавах наблизо — обясни той притеснено. — Реших да намина: може би имаш нужда от помощ?
Това смущение у иначе уверения и привлекателен мъж изглеждаше изненадващо.
Жената обаче не обърна внимание: за нея той беше изпратен свише помощник!
Докато деверът се опитваше да занимава децата, тя тръгна към кухнята – наближаваше време за следващото хранене.
Трябва да се отбележи, че такова внезапно посещение от страна на Боян не беше единственото.
Той вече няколко пъти се появяваше точно в моменти, когато Милена имаше нужда от подкрепа.
Дали интуицията му подсказваше или можеше да чете чужди мисли; или между тях имаше невидима връзка – фактите говореха сами за себе си: Боян идваше тогава, когато най-много трябваше.
Така стана и когато снаха му се подхлъзна на мокрия под и си навехна глезена.
Когато си изгори ръката и не можеше да намери подходящия мехлем.
И винаги до нея бе не заетият със служебни дела съпруг, а неговият малко приказлив брат – той тичаше за лекарства, караше я до спешното отделение и помагаше при приготвянето на млякото за бебетата.
А всичко това не беше плод на телепатия – просто защото обичаше този човек: Денис бе безумно влюбен в жената на по-големия си брат.
Това чувство възникна още при първата среща – когато Васил доведе момичето у дома да я запознае с родителите си.
Денис я видя и веднага разбра – загубен е завинаги.
Порази го стройната девойка с естествено къдрава коса, сплетена в дебела плитка – самата тя я наричаше „опашката“.
Фините китки и тъмните очи в контраст със светлата коса издаваха благородния ѝ произход.
Леко гърленото „р“ само добавяше неповторим чар към образа ѝ – много ѝ отиваше това качество!
И никакви модерни „подобрители“, които толкова често виждаш при днешните момичета.
