— Защото съм ти съпруга и част от семейството — гласът на Илиян стана непоносим. — Моля те, не прави сцени. Имам още три часа срещи, после вечеря с партньорите. Посрещни Даниела, закарай я у дома и толкова. Не е голяма работа.
— А това, че от половин година организирам рождения ти ден, не се брои?
— Албена, НЕ ЗАПОЧВАЙ. Уморен съм, имах тежък ден. Ще говорим като се прибера.
Затвори телефона без дори да се сбогува.
Албена гледаше тъмния екран. Толкова много обида и гняв се бяха натрупали в нея, че можеше да изкрещи. Обади се на приятелката си.
— Анна, здравей. Можеш ли да дойдеш? Имам нужда от теб.
Половин час по-късно Анна, най-добрата ѝ приятелка и съдружничка в студиото, седеше в кухнята и изслушваше разтревожения разказ на Албена.
— Какъв простак — въздъхна накрая Анна. — Извинявай, но свекърва ти наистина е вещица. А Илиян е посредствен тип. Маминият син.
— Какво да правя? Ако не отида, ще стане такъв скандал, че целият блок ще чуе. Елена ще ми направи живота ад.
— Ако отидеш, ще те научат да бъдеш изтривалка за крака. Знаеш ли какво? Имам идея.
Анна извади телефона си и започна бързо да пише нещо.
— Какво правиш?
— Пиша на нашия юрист Станислав. Помниш ли — каза, че брат му има транспортна фирма? Сега ще уредим всичко.
След час планът беше готов. Албена решително събра багажа си и тръгна към летището — но не сама; Анна настоя да я придружи.
Кнежа ги посрещна с обичайната си суетня и шумотевица. Албена стоеше при изхода на зоната за пристигащи с табела в ръка: „Даниела”.
— Може би все пак да си тръгнем? — поколеба се тя в последния момент.
— НИКАКЪВ ШАНС — отсече твърдо Анна. — Планът вече е задействан.
Даниела се появи едва четиридесет минути след кацането на самолета. Висока, слаба, с дълга изрусяла коса и надменно изражение — като по-млада версия на майка си.
— Албена? Къде е колата? Уморена съм, искам у дома!
Никакво поздравление или благодарност за това, че са дошли за нея.
— Колата е на паркинга. Да тръгваме.
Даниела недоволно въздъхна и огледа Албена от глава до пети.
— Какво носиш? Това някакъв евтин бутик ли е? Боже мой! Илиян можеше да си намери по-добра жена…
Анна тихо повдигна вежди; Албена стисна зъби и замълча.
На паркинга до колата им ги чакаше млад мъж в униформа на шофьор.
— Добър вечер! Живко съм – тази вечер аз ще ви карам!
— Какво?! — възмути се Даниела.— Албена, ти не можеш ли сама да караш?
— Мога — отвърна спокойно Албена.— Но този път няма да го направя. Живко ще ви върне обратно – знае адреса ви! Приятен път!
Албена се обърна и тръгна; Анна я последва веднага след това.
— ХЕЙ! СПРИ! — извика Даниела.— Къде отиваш?! А багажа ми?! Ще помогнеш ли поне?!
— Ще се оправите без мен — отвърна Албена нехайно с рамене.
— ЩЕ СЕ ОПЛАЧА НА МАЙКА МИ! Майка ми ще те изгони от къщата!
Албена спря и бавно се обърна:
— Предайте на Елена, че изпълних каквото поискаха – посрещнах ви лично! За багажа нищо не беше казано предварително! И кажете им още: утре вечер в седем празнуваме рождения ден на Илиян в ресторант „Марсилия“. Ако решите да дойдете – охраната няма да ви пусне вътре! Гостите са окончателно избрани!
— Ти… ти… — Даниела преглътна ядосано.— За кого се мислиш?!
— Аз съм жената на мъжа си – негова съпруга! Не слугиня! Живко… – кимнала към шофьора – заведете госпожицата до адреса ѝ… Ако трябва – давам адреса пак… И не слушайте истериите ѝ – няма да получите допълнително заплащане за това!
Двете с Анна се качиха в колата на приятелката ѝ и отпрашиха далеч от паркинга; Даниела остана насред паркинга със зяпнала уста след тях…
– Беше страхотен номер! – възторжено каза Анна.– Трябваше само лицето ѝ да видиш!
– Сега започва истинското забавление… – въздъхна Албена.– Елена това никога няма да го прости…
След половин час телефонът ѝ започваше настойчиво да звънти: първо свекървата й, после Даниела… после пак свекървата… Албена заглуши звука и прибра апарата дълбоко в чантата си…
Вкъщи я чакаше изненада: Илиян стоеше пред входната врата – разрошен и ядосан…
– Какъв ад устрои?! Майка ми е отчаяна! Даниела плаче!! Полудяла ли си?!
– Но нали беше във Враца… – промълви смутено Албена…
– Точно когато майка ми звъння аз пристигнах вкъщи!! Отказах много важни срещи!! Разбираш ли какво направи?!
– Просто взех сестра ти от летището и уредих транспорта й до вкъщи… Какъв е проблемът?
– ПРИНИЗИ Я!!! Нае някакъв шофьор все едно тя е никоя!!
– А АЗ КОЯ СЪМ?! Безплатен шофьор?! Прислужница?!
– ТИ СИ ЖЕНАТА МИ И ТРЯБВА ДА ПОМАГAШ НА СЕМЕЙСТВОТО!!
– Аз съм жена ти – а не робинята на майка ти!! И знаеш ли какво?! Писнало ми е вече!! Четири години търпя грубияните ви обиди!! Майка ти ме тъпче всеки ден а ти само гледаш все едно нищо не става!!
– Не преувеличавай… Майка ми просто… особено…
– Особено?! ОСОБЕНО ЛИ!? Наричала ме е просякиня!! Наричала ме червей!! Приживяла ме като паразит!!! И това далеч не беше първия път!!!
– Недей така присърце…
Албена погледна мъжа си така сякаш вижда непознат човек пред себе си…
– Илиян… утре имаш рожден ден… От половин година подготвям всичко… Намерих детския ти приятел с когото сте изгубили връзка…
