Петър изхвърли бременната си съпруга от дома, само защото очакваха момиче.
На любовницата си обаче плати огромна сума, за да роди така жадувания син в частна клиника.
Но в деня, когато детето се роди, се случи нещо, което завинаги промени съдбата му.
Сутринта започна топло в Пловдив, златиста светлина се стичаше по покривите на къщите.
Елена бавно обикаляше малкия апартамент, огромният ѝ корем можеше всеки момент да даде знак за началото на раждането. Всяка крачка ѝ тежеше, но въпреки това погали корема си и тихо прошепна:
– „Издържай още малко, ангелче… скоро ще сме заедно.”
Но Петър, съпругът ѝ, дори не я погледна.
Откакто разбра за бременността, мъжът, който някога я обсипваше с нежност и обещания, се беше превърнал в студен и раздразнителен непознат. Всичко го дразнеше: миризмата на храната, умората на Елена, самото ѝ дишане. Държеше се с нея сякаш вече не съществуваше.
Тази вечер, докато Елена грижливо сгъваше малките дрешки на бебето, Петър изрече думите, които окончателно я пречупиха:
– „Другия месец ще си ходиш при майка ти на село да раждаш. Тук всичко струва цяло състояние.
