Той беше на приблизително нейната възраст – висок, строен и с много красива гъста кестенява коса. Очите му бяха тъмнозелени, а дългите му мигли биха накарали всяко момиче да му завиди.
— Ще остана при малката — каза Мария. — Как се казва?
— Калина — отвърна мъжът, гледайки дъщеря си с нежност. — А аз съм Александър. Благодаря Ви, докторке!
Мария изписа рецепта и Александър замина за областния център.
Температурата на Калина не спадаше, момиченцето се мяташе в съня си, плачеше и викаше баща си. Мария я взе на ръце и, припявайки някаква детска песничка, се разхождаше с нея из стаята, докато Калина не се успокои.
След няколко часа Александър се върна с лекарството. Мария направи инжекция на момиченцето и с уморен глас каза:
— Сега остава само да чакаме.
Цялата нощ тя и Александър прекараха край леглото на болното дете. Към сутринта температурата започна да спада, а на челото на малката избиха капчици пот.
— Това е добър знак — отбеляза Мария. Тя едва се държеше на краката си, но удовлетворението от това, че бе пречупила болестта, ѝ даваше сили.
— Благодаря Ви, докторке — не спираше да повтаря Александър.
Измина година. Мария все така работеше в селската амбулатория, лекуваше своите съселяни и жителите на околните села. Само че вече не живееше в старата бабина къщичка, а в красивия просторен дом на Александър. Те се ожениха шест месеца след онази ужасна нощ, когато животът на Калина висеше на косъм. Още няколко седмици им се наложи да се борят с болестта на момиченцето. Калина оздравя. Много се привърза към Мария. А Мария я заобича с цялото си сърце. Но всеки път, когато прегръщаше детето, жената си мислеше за това, че някога бе изпуснала шанса да стане майка.
Вечер Мария се прибираше уморена, но щастлива в новия си дом, където я чакаха и обичаха двамата най-скъпи за нея хора.
А днес Александър я посрещна на прага, прегърна я и попита:
— Е, как е? Подписаха ли ти отпуска? Вече съм измислил маршрута — ще тръгнем тримата на пътешествие.
Мария се усмихна загадъчно и отвърна:
— Подписаха ми отпуска, но на пътешествие ще тръгнем не трима, а четирима.
Александър я погледна озадачено за миг, а после я грабна в прегръдките си и я завъртя из двора…
