Останалата част беше събирана с години — от спестявания, от лишения, от всяка премислена покупка.
И цялата документация беше при нея.
Всяко удостоверение.
Всеки договор.
Всяко извлечение.
Нямаше вписани дялове.
Нямаше обща собственост.
Нямаше нито една вратичка, през която някой да започне спор.
Само че за свекърва ѝ това никога не беше изглеждало като сериозна пречка. В нейните представи след сватбата всичко някак магически се превръщаше в „семейно“. А под „семейно“ тя, кой знае защо, разбираше „принадлежащо на сина ми“.
Истинският замисъл излезе наяве по-късно.
Оказа се, че идеята се е зародила преди няколко месеца. Съпругът на Милена, Любомир Пиринки, бил затънал във финансови неприятности.
Несполучливи вложения.
Заеми.
Натрупани задължения.
Просрочени плащания.
И вместо да седне срещу жена си и честно да ѝ каже какво се случва, той предпочел да потърси съвет от майка си.
Тя не се забавила с „решението“.
Да се продаде жилището на снаха ѝ.
С парите да се покрият дълговете.
А каквото остане — да се налее в новото начинание на сина ѝ.
В очите на Радка Данаилова това било направо гениален план.
Имаше само една дребна подробност.
Апартаментът не беше неин.
Милена помоли купувачите да изчакат за малко на площадката. Извини им се спокойно, макар че вътрешно кипеше, после затвори вратата.
В антрето останаха само трима души — тя, свекърва ѝ и брокерът. Последният изглеждаше така, сякаш би дал всичко на света в този миг да се намира някъде другаде.
— Може ли сега някой да ми обясни всичко от самото начало? — попита Милена с равен глас.
Свекърва ѝ изправи гръб с обидено достойнство.
— Любомир знае всичко.
— Чудесно. Тогава веднага ще проверим.
Той вдигна почти веднага.
— Милена, здравей.
— У дома са майка ти и един брокер.
От другата страна настъпи тишина.
Прекалено дълга.
И прекалено ясна.
— А… тя дойде ли?
— Да. Дошла е да продава моя апартамент.
Отново мълчание.
И точно в тази пауза Милена разбра най-болезненото.
Той наистина е знаел.
Ударът не я прониза веднага. Първо дойде недоумението. После — разочарованието. И чак след това я застигна истинското осъзнаване.
Човекът, на когото беше вярвала повече от десет години, беше обсъждал продажбата на дома ѝ зад гърба ѝ.
Без да я попита.
Без да я предупреди.
Без дори да се посъветва с нея.