Прибираше се от работа, вечеряше, сядаше пред телевизора и се държеше така, сякаш животът им си течеше по стария ред. Все едно нищо не беше станало. Тъкмо тази негова безучастност към тревогите ѝ изкарваше Невена още повече от равновесие.
Една вечер небето се изля като из ведро. Докато стигне от автобусната спирка до входа, тя беше мокра до кости. Пръстите ѝ трепереха от студ и напрежение, когато се опита да вкара ключа в ключалката.
Щом отвори, застина на прага.
В коридора бяха наредени кашони. Много кашони. Поне десетина, различни по големина, някои все още плътно облепени с тиксо.
— Калине! — извика тя, като затвори вратата след себе си. — Какво е това?
От втората спалня се показа той, с отвертка в ръка. Косата му беше разрошена, а по тениската му имаше следи от прах.
— А, прибрала си се — каза спокойно и избърса с длан потта от челото си. — Как мина работата?
— Калине, питам те какво става — повтори Невена и посочи кашоните.
Той я изгледа така, сякаш въпросът ѝ беше напълно неуместен.
— Моите ще се нанесат тук — отвърна съвсем просто. — В този апартамент. Майка ми вече е събрала багажа, а аз подготвям стаята за Васил.
Невена остана неподвижна до входната врата. От подгизналото ѝ палто студени капки се стичаха по пода, но тя дори не ги забелязваше. Всичко около нея изведнъж ѝ се стори нереално.
— Жилището е достатъчно голямо — продължи Калин с тон, с който човек обсъжда прогнозата за времето. — Майка ми и синът ми ще живеят с нас. Втората спалня ще бъде за момчето, а майка ми ще се настани в хола. Трябва още малко да донаглася мебелите, но ще се оправим.
Невена събу мокрите си обувки и влезе във втората спалня. Калин тръгна след нея.
Стаята беше почти неузнаваема. По стената вече имаше нови рафтове, бюрото ѝ беше избутано в ъгъла, а леглото беше разглобено и изнесено.
— Защо изобщо е нужно това преместване? — попита тя, като огледа промените.
Калин се ухили леко и остави отвертката върху перваза.
— Майка ми е възрастна, не може сама да се грижи за детето — обясни равнодушно. — Трябва ѝ помощ.
— Помощ? — повтори Невена бавно.
— Да. Ти ще готвиш и ще чистиш, а майка ми ще наглежда Васил — кимна той, сякаш планът беше напълно разумен. — На момчето му е нужна и женска грижа. Ти ще му я дадеш.
Невена рязко се обърна и излезе в кухнята. Ръцете ѝ трепереха, докато си наливаше вода в чаша.
— Калине, значи синът ти също ще живее тук? — попита тя и остави чашата на масата.
Той повдигна вежди, искрено учуден.
— Ами той е мое дете. На практика е наше — каза, сякаш ѝ разясняваше нещо очевидно.
Тогава Невена избухна. Всичко, което беше преглъщала през последните седмици, се изля наведнъж.
— Аз не знаех за това дете! — извика тя. — Не съм се съгласявала да отглеждам чуждо момче! В момента дори собствено дете не искам, камо ли нечие друго!
Калин понечи да я прекъсне.