— Ако майка ти плаща сватбата ни, нека кани когото пожелае и колкото души реши. Но щом не е така… да не си пъха носа тук с нейните списъци! Точка по въпроса!
— Ето. Тя… пак е прегледала всичко.
Гласът на Орлин звучеше приглушено и виновно — като на ученик, който се прибира с бележник, пълен с двойки. Той не толкова влезе в стаята, колкото се промъкна в нея, стараейки се да не издаде почти никакъв шум, сякаш се надяваше самото му присъствие да остане незабелязано. В ръката си държеше лист от ученическа тетрадка, сгънат старателно на четири. Целият беше изписан с добре познатия почерк на майка му — красив, почти калиграфски, но някак тежък и потискащ.
Десислава не вдигна глава веднага. Беше потънала изцяло в своя собствена вселена, разстлана върху голямата трапезна маса. От месец насам тази маса бе нейният щаб. Там цареше безупречен ред, разбираем единствено за нея: купчинки скъпа дизайнерска хартия за поканите, варианти на менюта, разперени като ветрило, разпечатана схема за разпределението на гостите, която повече приличаше на план за военна операция, отколкото на подготовка за празник. В момента тя с тънък механичен молив коригираше мястото на масата за колегите, когато Орлин произнесе тези думи.
Тя застина. Върхът на молива остана във въздуха, на милиметър от листа. Няколко секунди не помръдна и дори не се обърна. Тази пауза беше по-плашеща от всякакъв вик. После бавно, с някаква почти механична грация, остави молива точно в средата на бележника до себе си, подравнявайки го спрямо краищата. Едва след това погледна Орлин.
Погледът ѝ беше спокоен. Ужасяващо спокоен. В него нямаше раздразнение, нито проблясък на гняв. Само студено, отдалечено внимание — като на хирург, който разглежда рентгенова снимка. Тя не посегна към листа. Просто го гледаше така, че той се почувства като нелеп, чужд предмет, попаднал в нейното съвършено подредено пространство.
— Това е третият — каза тя. Гласът ѝ беше равен, без трепване, като на говорител, който чете прогнозата за времето. — Трети списък за две седмици, Орлин. Какво има този път? Кого сме пропуснали да направим щастлив с покана?
Той пристъпи неловко към масата и остави листа съвсем в края, сякаш се боеше да не наруши свещения ред върху нея.
— Деси, опитай се да разбереш… Тя казва, че леля Йорданка ще се обиди, ако не поканим третата ѝ братовчедка. Като млади били много близки. И още няколко нейни колеги от предишната работа. Навремето много са ѝ помагали.
Говореше бързо, накъсано, като човек, който се опитва да прелети през опасен участък, преди да се е случило нещо. Десислава дори не погледна списъка. Очите ѝ оставаха приковани в лицето му. Тя леко наклони глава настрани, а в този жест имаше толкова ледено любопитство, че по гърба на Орлин премина студена тръпка.
— Леля Йорданка — повтори тя. — Същата, която сме виждали веднъж в живота си, преди пет години, на рождения ден на чичо ти? Онази, която тогава ме обърка със сервитьорка и ме помоли да ѝ донеса още една чаша шампанско? — Тя не задаваше въпроси, а изреждаше факти. Всеки от тях беше като малко остро парче стъкло, притиснато в дланта му. — И третата братовчедка на тази жена… Какво общо има тя с нас? С нашия живот? С нашия ден?
— Ами… все пак е роднина… — измънка той, усещайки как доводите му се разпадат на прах под спокойния, натежал поглед на Десислава.
— Роднина на твоята леля. Не твоя. А още по-малко моя — каза тя и бавно се изправи от стола. Беше ниска, но в този миг сякаш го гледаше отгоре. Заобиколи масата, спря пред него и скръсти ръце пред гърдите си. — Орлин.
Обясни ми нещо съвсем просто. Половин година правим тези списъци. Преценявахме всеки човек. Карахме се, спорехме, търсехме компромиси. Решихме, че това ще бъде нашият празник. За нас и за хората, които наистина са ни близки. За онези, които познават и двама ни. Които искрено се радват за нас. В кой момент майка ти се превърна в главен организатор и ръководител на нашата сватба?
Тя не повиши тон. Напротив — гласът ѝ стана по-тих, по-плътен и именно затова прозвуча още по-тежко. Не го нападаше. Разрязваше ситуацията с хладна точност, пласт по пласт, а Орлин усети това с цялото си тяло.