— Аз съм жена — заяви Елица, сякаш това само по себе си приключваше спора. — Имам нужда от грижа, почивка и малко нормално отношение към себе си. А вие сте семейство, нали? Значи парите ви са общи. Васил е съгласен!
Васил побърза да кимне, но под погледа на жена си раменете му постепенно се свлякоха, сякаш изведнъж бе станал по-нисък.
— Щом е така, нека Васил плати — предложи Даниела с напълно равен глас.
Мъжът ѝ преглътна шумно. По лицето му се видя, че подходящ отговор няма да се появи лесно.
— Дани, ти знаеш каква ми е заплатата — промърмори той. — Такъв хотел не мога да покрия. Сумата е сериозна, не говорим за дреболия.
— Тоест аз трябва да я покрия?
Даниела се изправи още по-стегнато.
— Ти изобщо имаш ли чувство за мярка? Зад гърба ми си обещал на сестра си пари, които съм изкарала аз?
— Ние сме едно семейство! — възмути се Васил, опитвайки се да не изглежда слаб пред Елица. — Можеше поне да влезеш в положението ѝ. Човекът преживява развод, под огромно напрежение е!
— Добре — кимна Даниела. — Разбрах.
Тя се обърна към зълва си. Елица вече отново се усмихваше, убедена, че брат ѝ е успял да пречупи жена си.
— Елица, изпрати сметката на Васил. Той ще изтегли кредит. Би трябвало да стигне и за луксозния пакет, и за процедурите. После ще си го изплаща от своята заплата.
Лицето на Елица пламна на мига.
— Какъв кредит пък сега? Лихвите са безумни! Искате съвсем да ме оставите без пари ли?
Даниела не издържа и се засмя кратко, без веселие.
— Аз никъде не те пращам и нищо не ти оформям. Вие двамата решихте да харчите моите средства. Затова, щом Васил толкова държи да помогне, да вземе заема на свое име.
— Стисната си! — изстреля Елица. — За роднини ти се свидят дори някакви пари! Аз вече започнах да си приготвям куфара! Даже си купих нов бански специално за пътуването!
— Разопаковай го — каза Даниела твърдо. — Разговорът приключи. От мен пари няма да получиш.
Васил пристъпи предпазливо към жена си и понечи да докосне ръката ѝ, но тя веднага се отдръпна към прозореца.
— Дани, но резервацията ще я анулират — подхвана той с пресъхнал глас. — Неловко е пред хората от агенцията. Аз им обещах, че ще платим.
— Ти си обещал. Ти ще се оправяш.
Тя го погледна така, че остатъците от решителност в него почти се изпариха.
— Твоите обещания не ме засягат. И понеже вече заговорихме за пари, ще ви съобщя още нещо.
Даниела премести поглед от мъжа си към сестра му.
— Цялата ми премия от вчера е внесена на едногодишен депозит без право на предсрочно теглене. При добра лихва. Така че няма как да бъде извадена, дори за нечии спешни спа процедури.
От улицата се чу как мина тежък камион. Стъклата в рамките леко потрепериха.
Елица замръзна на място. Самодоволната ѝ усмивка изчезна напълно. Тя погледна смаяно първо Даниела, после брат си.
— Нарочно си го направила? — просъска тя.
— Разбира се — отвърна Даниела и леко присви очи. — Умея да се грижа за собствените си пари. Съветвам ви и вие да се научите на същото.
После насочи поглед към Васил, който стоеше мълчаливо край стената и изглеждаше така, сякаш би дал всичко да стане невидим.