— Парите трябва да бъдат преведени до довечера, иначе резервацията ще отпадне.
Елица отмести чашата си настрани и остави телефона върху кухненската маса. На осветения дисплей се виждаше сайтът на луксозен балнеокомплекс — палми, бистра синя вода в басейна и редици снежнобели шезлонги.
— Каква резервация пък сега? — попита Даниела.
Тя затвори вратичката на кухненския шкаф и бавно се обърна към зълва си, докато попиваше влажните си длани в кърпата. Беше се прибрала преди минути след изтощителен ден в офиса, още стоеше с деловите си дрехи, а в собствената ѝ кухня вече се разиграваше поредното представление, в което Елица, както винаги, държеше главната роля.
— Как каква? Пакет за санаториум!
Зълвата разпери ръце с театрален жест. Ярко начервените ѝ устни се извиха в доволна, почти победоносна усмивка. Тя намести копринения шал около врата си и впери очаквателен поглед в съпругата на брат си.
— Онзи оздравителен комплекс до минералните извори — заговори припряно Елица. — Вече съм направила всичко по резервацията. Настаняването е на двадесет и първи. Лекарят съвсем ясно ми каза, че след развода нервите ми трябва да се възстановят.
Даниела се облегна на касата на вратата и я изгледа внимателно.
Безочието на Елица не се беше появило изведнъж. През последния месец Васил, съпругът на Даниела, говореше почти само за бедната си сестра. Елица преживявала тежък развод. Елица била под огромно напрежение. На Елица спешно ѝ трябвали почивка, грижи и спокойствие.
Даниела не възразяваше срещу самата идея. Щом искаше да се възстановява — нека го прави. Само че една тридесет и осем годишна жена би трябвало да има собствени решения, собствена отговорност и, ако е възможно, собствени пари.
Проблемът започна три дни по-рано, когато на Даниела ѝ преведоха голямата годишна премия. Тя не я беше получила даром. Месеци наред беше работила като за трима, беше довършвала изключително труден проект и беше спала по пет часа на нощ. И ето че веднага след това душевното равновесие на зълва ѝ внезапно се превърна в общ семеен въпрос.
— Чудесна новина — каза Даниела с хладен глас. — Радвам се за теб. Само не разбирам какво общо имам аз.
Лицето на Елица се изкриви недоволно. Самоуверената усмивка изчезна за миг и на нейно място се появи капризно засегнато изражение.
— Даниела, все пак сме роднини — натърти тя. — Васил каза, че са ти превели хубава премия. И доколкото разбрах от него, сумата никак не е малка.
С нокътя на безупречно направения си маникюр тя подхвана някаква въображаема прашинка върху покривката.
— Не искам да вземам най-евтиния пакет. Там се хранело в обща столова, а моят стомах е чувствителен. Затова запазих луксозна стая.
— Луксозна? — проточи Даниела с откровена насмешка, без да помръдне от мястото си.
— Разбира се. В цената са включени масажи, процедури и достъп до спа зоната. Ето, всичко е написано в телефона, можеш сама да видиш.
Даниела дори не си направи труда да погледне.