Вратата рязко се отвори и на прага застана жена, която Елена най-малко беше очаквала да види. Светлана Борисова — бившата ѝ свекърва. Същата онази, която преди две години с лекота бе оправдала изневярата на сина си и бе изхвърлила бременната си снаха от жилището. Същата, която беше нарекла любовницата на Мартин Рилски „истинска жена“, а Елена — излишен товар.
— Еленче, трябва да поговоря с теб — гласът на Светлана Борисова трепереше. — За внучката ми. За парите, които ѝ се полагат. Все пак аз съм ѝ баба!
Елена се облегна на касата на вратата. Ето ти обрат. Съпругът, който я предаде. Свекървата, която благослови това предателство. А сега — посещение с претенции за семейна близост.
— Няма ли дори да ме поканиш вътре? — Светлана Борисова се опита да надникне зад рамото ѝ. — Какво е това невъзпитание? Прекосих целия град, за да дойда при теб!
— Възпитание е да не изхвърляш бременната си снаха посред зима на улицата — отвърна спокойно Елена. — А ако толкова искахте, можехте да прекосите града и по-рано. За две години — нито едно обаждане, нито един лев. Какво се промени? Съвестта ли ви проговори, или Мартин ви изпрати?
— Не смей да говориш така за сина ми!
— За кой точно син? За онзи, който заряза бременната си жена заради жена с две деца? Или за онзи, който сега гледа чужди деца, понеже новата му съпруга отказва да му роди негово?
Лицето на Светлана Борисова пребледня. Устните ѝ се свиха в тънка линия, а погледът ѝ започна неспокойно да шарѝ като на притиснато в ъгъла животно. Елена беше научила всичко това от общи познати. И по реакцията ѝ разбра, че е улучила право в целта.
— Светът е малък, Светлана Борисова. Особено когато самата вие разказвахте на всички каква „изгодна партия“ си бил намерил вашият Мартин. Само че иронията е чудесна — тази „изгодна партия“ сега го кара да сменя пелени на чужди деца. А собствената му дъщеря расте без него. Красиво, нали?
— Дойдох да се помирим! — гласът на Светлана Борисова се извиси почти до писък. — А ти ми се подиграваш! Винаги си била такава — злопаметна, отмъстителна!
— Злопаметна? — Елена се усмихна криво. — Не, Светлана Борисова. Просто не страдам от амнезия. Помня всяка ваша дума. „Тя нарочно забременя, за да задържи Мартин!“ — нали точно това казахте? Когато оставих резултатите от ехографа на масата?
— Бях разстроена…
— Вие бяхте във възторг.