Да се опитат да продадат жилището ѝ зад гърба ѝ — това вече надминаваше всичко, което Елена можеше да си представи.
— Павел, няма ли нещо да ми обясниш? — попита тя и скръсти ръце пред гърдите си.
Мъжът се надигна от дивана. По лицето му се появи нещо като виновна усмивка, но той явно се стараеше да изглежда спокоен и убеден.
— Ели, моля те, не започвай още от вратата — каза той с онзи примирителен тон, който винаги използваше, когато вече беше направил беля. — Мама е права. В момента ми трябват спешно начални пари за ново начинание. Момчетата ми предложиха да отворим сервиз за гуми. Сигурна работа е. А ние тук така или иначе живеем натясно. Продаваме апартамента, аз влагам парите, бизнесът тръгва и след година ще купим нормално, широко жилище.
Елена се засмя тихо, но в смеха ѝ нямаше нищо весело. Поразяваше я тази негова почти детска, чиста наглост.
— Този апартамент е мой отпреди брака — произнесе тя бавно и отчетливо. — Затова напразно сте се довлекли тук с брокери, рулетки и велики планове. Няма да има никаква продажба.
Красимира разпери ръце възмутено. Захаросаната ѝ усмивка се стопи за миг и на нейно място се появи добре познатото раздразнение.
— Павел ми каза, че си съгласна да го продадете и да разделите парите! — отсече тя високо. — Омъжена жена си, миличка! Трябва да мислиш за семейството си, да подкрепяш мъжа си. А ти си се вкопчила в тия твои квадратни метри като куче в яслите.
— За семейство ли говорите? — Елена премести поглед към свекърва си. — Така ли наричате опита да ме оставите без единствения ми дом заради поредната безумна идея на сина ви? Да ви припомня ли как миналата година взе сто хиляди лева за препродажба на коли и след месец всичко потъна? Тогава аз давах премиите си, за да се погасяват неговите дългове.
Павел почервеня до уши и понечи да се намеси.
— Ели, тогава просто нямах късмет! Сега е различно. Този път съм сметнал всичко. Трябва да вярваш в мен!
— Вярвах ти три години, Павел. А какво получавам насреща? Тайни огледи на собствения ми апартамент, докато съм в командировка и изкарвам пари.
Мария най-сетне осъзна, че разговорът излиза извън всякакви професионални рамки. Прибра бързо тефтера си в чантата, измърмори няколко учтиви извинения и почти избяга към входната врата. Никой не направи опит да я спре.
Щом вратата хлопна след чуждия човек, Красимира вече не си направи труда да се преструва. Тя пристъпи към Елена и застана съвсем близо до нея.
— Слушай ме внимателно. Няма да ти позволя да съсипеш бъдещето на сина ми. Ти си егоистка. Ние вече сме взели решение. Апартаментът ще бъде продаден. Щом не искаш да стане мирно, ще се наложи да стане по друг начин.