Докато аз се възстановявах след един… „инцидент“ — онзи, при който Калоян уж неволно ми посегна — Мартин стоеше далеч от тази къща и от неговите деца. При приятелката ми на село му беше спокойно. Там се смееше, играеше и дори не подозираше какво се руши зад гърба му.
Баща ми обаче никога не го възприемаше като „чужд“. Обичаше го истински. И в крайна сметка беше уредил всичко така, че наследството да остане за него.
Допих чая си бавно, оставих чашата върху масичката и се изправих.
— Сигурен ли си, Калоян? — попитах тихо. — Наистина ли искаш развод?
Той изсумтя презрително.
— Недей да играеш театър. Отдавна ти се иска да се отървеш от мен. Само че те е страх да не останеш сама.
Усмихнах се спокойно.
— Страх? Не, Калоян. Не се боя. Просто изчаквах.
Челото му се набразди. Златка Велинова замлъкна насред смеха си.
— Какво изчакваше? — изгледа ме подозрително тя.
Извадих телефона си, отворих съобщението от нотариуса и с едно движение го препратих — към Калоян, към майка му и към общия им чат, в който с насмешка обсъждаха „прищевките“ ми.
Текстът беше кратък:
„Уважаема Невена Радославова, във връзка с подаденото от съпруга Ви искане за развод влиза в сила допълнителното завещание на покойния Ви баща Борислав Генчев. Цялото имущество преминава в доверително управление на името на сина Ви Мартин Велчев до навършване на пълнолетие. Вие сте определена за негов настойник и единствен разпоредител със средствата за издръжка и образование. Документите очакват подпис. Поздравления.“
Мълчанието в стаята се сгъсти до болка.
Ралица Орлова се задави с виното си. Някой от приятелите на Калоян измърмори объркано: „Какви са тези глупости?“
Калоян не откъсваше поглед от екрана, а лицето му губеше цвят с всяка изминала секунда.
— Това е абсурд! — изхриптя той. — Не можеш да ме лишиш от всичко ей така! Ние сме женени! Имам права!
— Имаше — отвърнах спокойно. — Сега имаш единствено задължения. Или забрави за заема, който изтегли, залагайки моята вила? Между другото, и тя вече е собственост на Мартин.
Златка рязко се изправи. С трепереща ръка сграбчи чашата си и я запрати в пода, където тя се разби на остри парчета.
— Ти… ти си изчислила всичко! — изкрещя тя. — Вещица!
— Не, мамо — прозвуча тих гласът на Калоян, докато още се взираше в телефона си. — Това не го е измислила тя. Това го е направил баща ѝ. Той… той е предвидил всичко.
