«Това ли е „спешното лечение“?» — гневно попита Калин, размахвайки новото ѝ палто

Безмилостната алчност разяжда човешките връзки и доверие.
Истории

След още няколко безуспешни опита да се свърже с Калина, при които телефонът ѝ оставаше без отговор, Виолета разбра, че повече не може да чака. Неяснотата я изтощаваше. Накрая събра смелост и набра брат си.

— Калине, здравей. Можеш ли да говориш за малко?
— Разбира се. Нещо не е наред ли?

Тя пое дълбоко въздух.
— Положението е неловко… Преди осем месеца дадох на Калина назаем сериозна сума.

Обясни му как първоначално срокът бил три месеца, после още два, а сега вече дори не ѝ вдигала. Разказа и как на няколко пъти ходила до дома им, но вратата останала заключена, сякаш я избягваха умишлено.

— Сигурно пак е харчила за някоя прищявка — избухна Калин. — Колко ти дължи? Ще ти ги преведа веднага.

— Четиристотин хиляди лева…

— Колко?! Сериозно ли говориш?

— Каза, че Радка Данаилова е тежко болна и трябват пари за лечение.

— Нищо подобно! Тъщата беше при нас преди две седмици. Дойде на гости, изглеждаше отлично и не се оплака от нищо.

Настъпи кратка пауза.
— Чакай… май започвам да схващам — промълви той. — Защо не ми каза по-рано? Толкова пъти сме се виждали. Дори на рождения ми ден беше, а дума не обели!

Виолета сведе глас.
— Обещах ѝ. Молеше ме да не те намесвам. Каза, че сте в обтегнати отношения заради майка ѝ. Чувствам се ужасно глупаво. Дори избирах моменти, когато знаех, че няма да си вкъщи, само и само да не я поставям в неудобно положение.

— Ще говоря с нея — отсече Калин. — А парите ще ти ги върна аз. Имам спестявания за черни дни. Съжалявам, че се е стигнало дотук.

Още същия ден той преведе сумата на сестра си.

Вечерта у дома го очакваше тежък разговор. Калин размахваше пред Калина новата ѝ кожена дреха.
— Това ли е „спешното лечение“? — гневът му кънтеше в стаята. — Изкуствена кожа, нали така каза? За парцал си дала такива пари?

— Не е парцал! — разплака се тя. — От години мечтаех за това палто. Не ме разбра… Помолих Виолета да мълчи. Щях да ѝ върна всичко.

— С какво, Калина? — прекъсна я той. — Не работиш. Откъде щеше да ги намериш? Утре отиваш в заложната къща и го оставяш там. Аз лично ще занеса парите на сестра ми.

Тя се съпротивлява дълго, но в крайна сметка се подчини. За палтото получи значително по-малко от платеното.

Оттогава Калина гледаше на Виолета като на предател и прекъсна всякакъв контакт с нея.

А Виолета, макар и разочарована от случилото се, успя най-сетне да си купи собствен апартамент.

Продължение на статията

Животопис