Но Калина нямаше намерение да чака неопределеното „някой ден“. Тя отлично знаеше, че Калин влага всяка спечелена стотинка в новото си начинание и непрекъснато повтаряше, че бизнесът тепърва прохожда.
— Всеки свободен лев наливам в работата, ти сама го виждаш — беше ѝ казвал неведнъж той. — Когато започнат да влизат стабилни приходи, тогава ще мислим за глезотии.
Подобен отговор изобщо не я удовлетворяваше. Кой можеше да гарантира, че начинанието му ще потръгне? Ами ако се провали и всичко се разпадне, преди изобщо да е стъпило на крака? Да чака с години не ѝ се искаше. Палто искаше сега — не след време.
След няколко безсънни нощи Калина намери решение. Ако съпругът ѝ не може да ѝ помогне, ще потърси друг източник.
Със зълва си Виолета Емилова винаги поддържаха топли отношения. Виолета никога не отказваше съдействие — гледаше племенниците, когато на брат ѝ и снаха му им се искаше малко време насаме, отзоваваше се при всяка молба.
Именно към нея реши да се обърне Калина.
— Здравей, мила — обади се тя една вечер. — Как мина денят ти?
— Току-що се прибрах от работа, сега ще приготвям вечеря. Вие как сте? Калин защо не се обажда напоследък?
— Ох, изобщо не му остава време. Потънал е до гуша в служебните си ангажименти, вкъщи се прибира само да преспи. Всъщност ти звъня по сериозна причина… Имам нужда от помощта ти.
В гласа на Виолета прозвуча тревога.
— Да не се е случило нещо с Калин?
— Не, не, при него всичко е наред. Проблемът е при мен… Майка ми се разболя тежко. Налагат се спешни разходи за лечение.
След кратка пауза Калина добави внимателно:
— Би ли ми услужила с четиристотин хиляди лева? Моля те, като заем. До три месеца ще ти ги върна. Майка ще продава вилата, има малко забавяне с купувачите — след деветдесет дни ще получат средствата си и тогава ще се разплатим.
— Разбира се, че ще ти помогна — отвърна без колебание Виолета. — Здравето е над всичко, особено когато става дума за майка. Как предпочиташ — в брой или по банка?
— По-добре в брой… И още нещо — не искам Калин да разбира. С мама са в лоши отношения и не си говорят от месеци. Ако научи, че съм взела такава сума за нея, ще стане скандал, а аз нямам сили за това.
— Спокойно, ще запазя тайната. Можеш да разчиташ на мен. Утре ще изляза по-рано от работа, ще мина през банката и ще изтегля парите.
— Сигурна ли си, че ще успееш?
— Да, ще се организирам.
На следващия ден Виолета изпълни обещанието си — предаде сумата на Калина и ѝ пожела майка ѝ бързо възстановяване.
Калина ѝ благодари сърдечно, сбогува се и без да губи време се отправи към най-скъпия бутик в центъра, решена най-сетне да се сдобие с мечтаното палто от самур.
