— Виолета Емилова, защо непрекъснато ме притискаш? — избухна снаха ѝ раздразнено. — Казах ти вече, че нямам средства, а и не знам кога изобщо ще разполагам с такива. Положението ми е повече от заплетено.
Щом успея да събера сумата, сама ще ти се обадя и ще ти я върна. Надявам се да проявиш разбиране и коректност. И те моля — не казвай на Калин Радославов за нашата малка тайна. Не искам брат ти да ми се сърди.
Неотдавна Виолета Емилова и Калин Радославов изпратиха в последния му път баща си. След кончината му им остана тристаен апартамент. Двамата решиха да го продадат и да разделят получените пари поравно, без излишни спорове.
Калин вложи своя дял в ново начинание, убеден, че бизнесът му ще потръгне. Виолета, от своя страна, предпочете сигурността — депозира средствата в банка. Тя имаше собствено жилище и реши да запази сумата като резерв за непредвидени обстоятелства.
На двайсет и три години Виолета нито беше омъжена, нито бързаше да променя това. Смяташе, че животът тепърва ѝ предстои и няма причина да прибързва. Когато приятелките ѝ, вече семейни, започваха да я закачат, тя спокойно отвръщаше:
— Още не съм срещнала човека за мен. А за да отбия номера, не възнамерявам да се женя. Всичко идва в точния момент.
Брат ѝ отдавна имаше семейство. Съпругата му, Калина Лъвова, не работеше — грижеше се за децата и поддържаше дома. Калин никога не я беше притискал да изкарва пари. За него издръжката на семейството беше отговорност на мъжа.
Най-голямата слабост на Калина беше пазаруването. Щом останеха свободни средства, тя ги харчеше за дрехи, което често изкарваше съпруга ѝ от равновесие. Когато поредната блуза се появеше от някоя торба, той негодуваше:
— Пак ли? Колко пъти сме говорили по този въпрос! За десет години брак не си износила и половината от купеното. Стоят забутани, излезли от мода, само заемат място. Нямам къде инструментите си да държа!
— Модата се върти в кръг — отвръщаше тя спокойно. — Рано или късно всичко пак става актуално. И какво толкова, ако похарча няколко хиляди лева? Не обикалям луксозни бутици, купувам от обикновени магазини. Разходките в мола са ми единственото удоволствие.
Най-голямата ѝ мечта обаче беше палто от естествена кожа, при това от самур. Почти на всеки празник тя подхващаше темата, но Калин неизменно отказваше:
— Нямам намерение да хвърлям цяло състояние за подобна прищявка. За какво ти е такова палто? В България зимите не са полярни, и с яке ти е достатъчно топло.
Калина обаче не възнамеряваше толкова лесно да се откаже от желанието си.
